Няколко на екс за градежа и разграждането като единен процес ..

Все по-трудно го започвам тоя обзор .. Знаете на какво се позовавам обаче! Съвсем сериозно вече е пуснат в обръщение израза "соростутка"? Това ако беше жив Вонегът по тия протести толкова писане щеше да му се отвори! И в същата връзка, поздрав за Асен Генов и Konstantin Pavlov с казаното от Жан Лабрюйер - "Хората, които имат лошо мнение за нас, без да ни познават добре, не могат да ни обидят; те нападат не нас, а призрака на собственото си въображение." В момента на ход срещу ‪#‎ДАНСwithme‬ е именно въображението ..

Като послепис към същата тирада, днес имаме честит рожденик, обичник на нацията и радетел за глас народен. Джордж Сорос, неуморен сподвижнико, своего рода хайдук бугарски и американски каубоец в една чаша, поздрав по случай тая пресветла дата твоя ден рожден с песента на Sarafa "Illuminati" от 2012-та година .. За мен си повече от бял гълъб, нещо като лазерен лъч на стелажа за енергоспестяващи крушки, пример за следване - дал си много на „фонд за ромско образование“, част от "Десетилетието на ромското включване" и българските бедни души ликуват заедно и поотделно. Ти даде "хляб и зрелище" на не един и двама в последните два месеца, даде на българите знаме, 'некой лев и наколенките на д-р Ливайн .. Приеми тоя венец на благодарността. Зааааклех се, брат, 'чесно!

Друга важна обзорна случка е, че центъра най-безропотно си изтрая безводието, или хайде да не преувеличавам, липсата на топла вода за едни работни 5 дни. Много ми се иска да попиша по темата за градоустройството, което ни завеща комунизма и всичките режими на които ни научи, но нейсе .. друг път.
Третото е особено интересно. Стадиона, мислех си аз, е място жлачно, място над което неспокоен дух витае и сее злини. Вероятно вече Сте осведомени за Маг Дора и ползените ѝ умения. Всички подценявате Маг Дора, ала само Тя може да ни спаси от Буруджиева, която тегне над протеста, както Круела Девил над далматинчета .. А случайно да Сте забелязали, че Маг Дора пише от .. near Las Vegas, NV!?
Теодора Стефанова може да е гадателката на Берлускони, ала Маг Дора е магьосницата на Сорос, Гандалфа на ‪#‎ДАНСwithme‬! Ето с какви думи ме разпали наскоро тази приказна персона:

“Пиша ви, за да ви уведомя, че стадион “Васил Левски” е прокълнат. През 2008 г., когато Мадона е пяла на него, тя не е пропуснала да хвърли кухо яйце в тревата и да заключи катинар. Така тя е заключила и светлата енергия в стадиона. Затова от 2008 г. насам всички концерти, които са били организирани за този стадион са били или премествани, или отменяни.
Аз само с полагане на ръка мога да разкодирам магиите, които Мадона е направила. След което да ги превърна в прах!”

Разтреперахте ли се, в ступор ли Сте? И аз, ама причината не е само тази .. Всички тези морски снимки, тези усмихнати лица. Даже се принудих да се обърна към един приятел, ей така:
Сократов! Стига с тия морски снимки! Я си ела в София, тук е истината .. Няма топла вода в целия център, има свеж протест против наглостта и бандитизма, от кофите се носи смрад през няколко улици, на хората им се привиждат някакви неща заради газовете от колите .. Като Готъм Сити, на живо! А това на плажовете и басейните е само заблуда за окото, несъстоятелна емоция с която провокираш хората да си мислят, че е хубаво!
Обзорна един, два пъти протестите във facebook:Ей, това да поспиш малко през деня, пък да станеш събуден по телефона от писъците на англичанин изпил 400 мл табаско на "Слънчев Бряг", да чуеш как контрапротеста си прилапва Йоло Денев и Те остава "без гащи" един вид, да прочетеш в просъница, че "Костенурките са странни птици, летят само когато ги ритнеш!" и да направиш някаква връзка с първото, да видиш по какви сайтове се ровел Пеевски като малък и колко бил комбинативен по въпроса от предишното изречение .. "без гащите" буквално, да Ти покажат фикцията за рестарта на сутрешния блок на bTV с водещи Волгин и Дърева в момент в който си толкова слаб!
А, някой е сложил и бележка "Рамазан" на хладилника ..
- Гарсон, донеси баклавата, че ми се обади хипоглекимията, рязко станах.
Вчера множеството викаше "Оставка" и освирква МС, обърна се на другата страна и викаше "Браво" с аплодисменти към президенството, а един човек не се ориентира и беше като изостанал в синхронен танц. Той поздрави Йоло сърдечно и си тръгна. После Йоло ходеше най-отпред на шествието и май написа нова книга. Ей, така .. за Йоло ми е думата, трябва Ни! Трябва Ни на ‪#‎ДАНСwithme‬ ..

Преди малко настана лека суматоха и полицията се събра да разкъшка хората от площада. Оказа, че една възрастна жена си е забравила чантата с вода пред МС и са решили, че е бомба. Ами .. добре са решили! ‪#‎ДАНСwithme‬

Но най-добре е да си представята, че съм написал по ред за протеста и по ред за лятото допълнително, че да не губим време нямам за допълнителни подробности .. Ето "батъл" на два кадъра, единия мой от "Шипка", до PARK BAR, а другия на мой приятел от черноморски хотел. С тях подчертавам лятното ..

Дезинфекцирайте съзнанието си от излишната доза българщинки с които Ви замерях досега под звуците на долното произведение, а за финал на този недоспан сутрешен пост съм Ви приготвил едно много затрогващо писмо от Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин ..




- Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Джералдин -

Моето момиче,
сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха.
Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи.
Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук – на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.

Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”

Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: “Виждате ли това момиче.
Това е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва- Чарли! Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твой ред. Танцувай! Аз танцувах в широк и скъсан панталон, а ти – в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата. Иди! Иди и там! Не се завръщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: ” Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?”
Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал през ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после събираше милостиня.
Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори. По-добре да говорим за теб. След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена. И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус ти разглеждай града, разхождай се. Гледай хората! Вдовиците и сираците гледай! И най-малко по един път на ден си казвай: “И аз съм една от тях!”

Да! Ти си една от тях, моето момиче!Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб – даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче!
Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена. Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи.

Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за играчите. Но трябва да ти кажа една истина, моето момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат. Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек. И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това.
Тя по-добре познава любовта от мен. На нея по й приляга да говори за това…

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Твоето тяло е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист.
Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време. Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно.
Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа.
Не е страшно, ако твоето убеждение за това е отпреди десет години, от времето, което си отива.
Не се бой – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последния човек, който става поданик на острова на голите!

Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой! С мене, с моите мисли воювай, моето момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, и искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа. Чарли е остарял вече, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна на сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб.
Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми е в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли!
Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.
Опитай и ти!

. . .

Ако този пост беше статия в редове за култура и не беше писан от телефона, щеше да се казва

"Евгени и нощта, заедно навън."
"София Диша" - чудна за една поизпразнена августовска София, игри, закачки, всеки с магарията си, усмивка до усмивка, ксилофони с детски инструменталисти и всякакви пушачи, непушачи и ЕКС пушачи, протеста хубав за сезона, STREET ART-a на ниво, заря в далечината, глъч оттук, глъч оттам .. Обаче защо с Русев трябваше посред нощ да срещнем Евгени Минчев на тротоара пред хотел "SENSE" облечен в текстилна котюрна колаборация издържана в стилистиката от кимоно до кеч одежда през перката на "малката русалка", та чак до сборен вариант от костюмите на CIRQUE DU SOLEIL през последни 10 години накуп и десена на дузина дискотеки за които са ми разказвали с вълнение .. а и имаше нещо което много ми лъщеше на периферното зрение за fatality! Всичко това беше покрито с глазура от палто и при голи корем и гръд за оптимален съспенс. По големия кахър се спотаяваше във факта, че Евгени беше закачливо настроен и стоеше на входа до червен "JAGUAR" с един друг джентълмен, а в думите му по наш адрес долових само нещо си "la prostituée" на изпроводяк ..

За Вас, предаде Борназ.

 

Поздрави, Евгени! Това е художествен прочит, сцената като натюрморт ..  Според мен Те бива, ако позволиш, снимам Те другия път за корица!

"По-малко е повече." Робърт Браунинг

Естествено, блогът ми е предвиден за собствени изказвания, но верен и на журналистическата професия от последните времена, цитирам еднакво добре открито и скрито, вдъхновен, "инспириран" и "форсиран" в мисълта си от това, което откривам в мрежата ..
Заради авторски чувства, откривам сесията с едно мое фото, наречено "Пиле с ориз!" отвъд показването на което мога спокойно да се отдам на една шепа цитати от мрежата, които едновременно нямат нищо общо един с друг, а някак, така добре се допълват .. Отделно ще се извинявам, че вече не публикувам толкова често клавирни концерти и сърф изпълнения от диви острови, но сменям състояния за разнообразия .. Съвестта ми така ме е учила.


Въпросното "Пиле с ориз!"

Та ..

Тежко начало в стилистиката ми от #ДАНСwithme през последните седмици, но уви, Юлия Ръжгева и Петър Гогов ме преследват в мислите ми от запознаването ми с историята им като мъчители от 90-те години, когато бях един много жаден за демократични новели невръстен младеж и зелен философ, колекционер на емоции и практики.
Причината сега за пореден път да ги забивам в мислите си е едно много съдържателно интервю с лагерника Никола Дафинов във "168 часа" от 06.12.2012 с автор Иван Бутовски, което най-полезно може да служи за "визитка" при въпроса  "Срещу какво толкова се борите?".

.. Ето го цялото, а после продължаваме в дух на смешки и летни унасяния ..
- Г-н Дафинов, защо ви пратиха в лагера?
- През 1960 г. бях на 18 години и учех в езикова гимназия. Говорех 3 езика - френски, английски и италиански. Държавна сигурност ме подгони, защото съм се срещал с чужденци.
Можете да си представите в онези години колко чужденци от Западна Европа е имало у нас, но това се смяташе за страшно престъпление.
Обявиха ме за идеологически враг и въпреки че бях последна година във Френската гимназия, не можах да я завърша. През декември 1960 г. без съд и присъда ме пратиха в поделение 0789 в Ловеч - това е лагерът.
Взеха ме от вкъщи по етапен ред.
Двама милиционери
ме водеха с белезници
5 км пеша
от гарата в Ловеч до кариерата. Там заварих около 200 души от лагера в Белене, който е закрит през 1958 г.

Никола Дафинов

Изкарах 14 месеца, от които повече от 6 на "кариерата на смъртта".
- Какви бяха условията, храната?
- Имаше 3 каменни кариери и работата беше убийствена - от 7 до 22,30 часа. Помещенията бяха с нарове на 4 етажа, пълни с грамадни дървеници. Спиш с "кофража". Бяхме подложени на непрекъснат страхотен тормоз. Особено от тези, които бяха от ДС. През цялото време бой с тояги. От тях ставаха гнойни рани. След толкова години още имам белези по гърба.
Всеки ден ставаха по няколко убийства. Даваха ни помия, разбира се, която и свине не биха яли. Въпреки това много от въдворените молеха за допълнително, тъй като гладът беше ужасен.
Но след като станаха толкова убийства с тояги, защо да говорим каква храна са ни давали. Млади момчета си отиваха през ден. Някои още на втория ден ги пребиваха от бой и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан по няколко дена в една тоалетна. Отначало бяхме 200 души, но броят на лагерниците нарасна на 2000 и повече, а тоалетната си беше същата.
Труповете в чували, завързани с тел, ги складираха в нея.
Една от най-отвратителните гледки, запечатани в паметта ми, е точно тази тоалетна. Тя беше със 7 клекала и труповете по 6, по 7, бяха наредени между тях. По няколко дена чакаха да дойде една молотовка от Белене и да ги откара.
Там отначало ги хвърляха в Дунава, но те започнаха да изплуват и вече ги даваха на прасетата. Заравяха ги на плитко, за да могат прасетата да ги изровят и да няма следи след време. Това е и причината никой да не е получил тялото на роднина, защото щеше да стане ясно от какво са умрели.
Официално причина
за смъртта най-често
бе "слънчев удар"
дори посред зима
На 200 м от помещенията имаше 6-7 крана с ледена вода, където зимно време можеше евентуално да се измиеш. Нямаше никакви лекарства или медицинска помощ. За дезинфекция уринирахме на ръцете си и по гърбовете, които бяха целите в рани от камъните.
Освен убийствената работа трябваше да изпълняваме и разни прищевки на началствата. Спомням си как веднъж Газдов ни накара да носим грамадни блокове с лед от замръзналата река Осъм, за да си направи "хладилник". Това ставаше, като в голяма яма се подреждаха блоковете с леда и слама, а между тях се слагаше месо.
Ледът се изрязва с брадви от
Осъма на късове по 50-60 кг.
Като носихме набегом леда, от притискането тялото направо замръзва. Помещенията не се отопляваха и няма да забравя тази нощ, в която спах с ледена кора по гърдите.
На обекта работехме в кал. На връщане от кариерата сме се хванали под мишница по 4-ма души със скъсани шинели, без цървули - почти боси и зиме, и лете и винаги един кордон с милиционери около нас. От 22 до 23 часа имаше побой: "Ти защо не си изкарал нормата!" Забоите бяха от по 5 души и много рядко някои успяваха да изкарат нормата.
- А надзирателите?
- Като пристигнах, ме предадоха на Газдов. С влизането в канцеларията му започна нечовешки бой с тояга. Учудваше се: "Как може да си толкова малък и да си такъв мръсник?! Ти си враг!" Гогов, който беше шеф на лагерите и в Белене, беше невероятен простак и мъчител. Юлия Ръжгева ме е пребивала също. Викаше: "Мръсник!, Враг! Жив няма да излезнеш от тука!"
- Тя е отговаряла за жените?
- Да - в Ловеч имаше 200 жени и тя отговаряше за тях, но вечерно време участваше в боя и на мъжете, които не са изкарали нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален убиец и
изпитваше зверско садистично удоволствие
Убила е лично поне 40 души.
А имаше и бригадири, избрани от криминалния контингент. Всъщност те бяха подставените убийци на Газдов, Горанов и Гогов. Началниците явно са знаели, че вършат нещо нередно, защото започнаха да вземат мерки да не излезне информация. Например един от най-големите убийци - бригадира Цветков, на чиято съвест лежат сигурно 200-300 убийства, го ликвидираха. Инсценираха, че е откраднал някакво месо от кухнята и го свалиха от длъжността бригадир. От страх да не му отмъстят останалите, той си сложи ръката под вагонетката. Вечерта, в спалното всички бяха настръхнали заради зверствата му. Направо щяха да го изядат. Помня как седи на пода в помещението със смачкана ръка и с измъчен глас ми казва: "Коленце, дай една цигарка, моля ти се." И аз му подхвърлих една цигара. На другия ден се хвърли от скалата на забоя и се самоуби.
Трябваше да бъде ликвидиран, защото
можеше да разкаже
Но най-големият убиец беше един сакат циганин от Коньовица - Шахо. Беше толкова жесток, че пребиваше и брат си, който също беше в лагера. Него го освободиха чак накрая. Милиционерите прибраха Шахо, за да не говори. При закриването на лагера през май 1962 г. го пускат с още трима лагеристи. Качват ги на катафалката и ги карат до гарата в Левски. На път за София тримата се хващат и го хвърлят от влака, за да се претрепе, но той оцелял. После го скриха с измислена криминална присъда в Централния затвор и той там е умрял. Ако обаче беше попаднал на бивши лагерници, щяха да го нарежат на парчета.
- Вие ли бяхте най-младият на кариерата?
- Отначало да. След мен дойдоха още 7-8 момчета. Имаше един Емил Първанов, който живее във Виена от много отдавна. Беше пиколо в хотел "България" и беше на моите години. След това дойде един, който го убиха на втория ден и не помня името му. После едно момче с прякор Бриджитката - също на моята възраст. По-късно докараха и няколко ученици от Варна и Бургас. Имаше един, Петела му викаха, от много аристократична варненска фамилия, но и него го ликвидираха на първия месец. Убиваха наред и възрастта нямаше значение. От младите
оцеляхме
само 3 - 4-ма души
Другите ги убиха. Най-важното е писмото, с което те докарват. От него зависеше, като те вкарат в мелницата, дали ще оживееш.
- Вие как оцеляхте?
- На шестия месец започнаха да прииждат хора от цяла България, дотогава бяхме 300-400 души. И бройката се увеличи на над 1000. В един момент започнаха по-младите да ни изкарват да работим на обекти в Ловеч. Строяхме градския съвет, стадиона, тухлена фабрика. Там също беше много опасно, защото имаше допир с цивилни и можеш да издадеш какво става в лагера. Между лагеристите имаше шпиони и се пазехме и от тях, но най-страшното беше, ако споделиш за режима в лагера с цивилен. Тогава още вечерта на проверката си ликвидиран. Все пак може би благодарение на този режим се куртулисах малко.
- Защо лагерът се е наричал трудововъзпитателно общежитие?
- На кариерата нормата бе 75 вагонетки камък. Пет души на забой трябва да я изпълним. Всъщност те повече от 30 вагонетки не можеха да натоварят. Това са към 30 кубика. Отначало като най-млад аз бях вагонджия. Като се натовари вагонетката, трябва да се закара 500 м по наклона на една рампа и да се разтовари там, защото сутрин към 11 ч. се товареше 30-вагонен влак.- Как се стигна до закриването на лагера?
- Малко хора знаят, че заслугата за това е на един от лагеристите. През 1961 г. докараха едно момче - Трайчо Сръбчето от Благоевград. Той се скри под един камион от тези, които ги товарехме, освен влака. Камионът спира преди покрития мост в Ловеч - "Понте Векио", както го наричахме, той се мушнал под него и така успява да избяга. Рискът беше много голям, защото всеки беглец
го връщаха и след
2 минути го няма
А той успява да стигне в София и там разбил два магазина нарочно, за да го задържат. Казва на милиционерите: "Нищо не съм откраднал, но искам да ви разкажа за едно място." В ареста чупи една лъжица и я гълта. Закарват го в МВР болница. Тогава при него идват големците и генералите, противници на Мирчо Спасов - 3 - 4-ма души, между които и Борис Велчев от политбюро. И започва да разказва за целия режим и мизерия в лагера, че ако го върнат там, ще го убият. Въпреки това го подкарват обратно. В Плевенското етапно чупи и гълта втора лъжица. Влиза и там в болница и успява отново да даде някаква гласност за лагера. Накрая го връщат в лагера, но не пада и косъм от главата му. Може би два месеца по-късно, през октомври и ноември 1961 г., под давлението на Борис Велчев пристигна ревизията от ЦК. Един по един ни разпитваха близо месец. Бяхме жалка гледка, защото повече от половината бяхме с гноясали рани с червеи по гърбовете. Благодарение на този случай премахнаха и тоягите, и убийствените норми. Побоят спря, но още тогава ги скриха и Газдов, и Гогов, и Горанов. Назначиха началника на Белене - някакъв Александров ли, Николаев ли беше. След тази комисия направиха и имитация на лечебница с фелдшер от Варна, чиято работа всъщност беше да пише смъртните актове.
- Кога ви освободиха?
- През януари 1962 г. Беше ужасен студ, а проверката траеше по 3 часа. Извикаха: "Никола Дафинов пред строя!" Бях ужасен, помислих си: "Тези накрая ли са решили да ме ликвидират?" А те ми наредиха да се преоблека с цивилни дрехи и ме пуснаха. След това бях изселен в село Врани кон, Шуменско, за 6 години. После ме изселиха "завинаги" в село Светлен, Търговищко.
- Срещнахте ли някои от мъчителите след 1989 г.?
- Да - бригадира Благой Гайтанджиев-Благо Магарето. Той беше от Пловдив, виждахме се няколко пъти. След 10 ноември ми се обаждаше, явно се беше уплашил, че истината излиза на бял свят, и казваше: "Коле, ела да те видя, нали знаеш, с пръст не съм те пипал." Казвам му: "Не те ли е срам!"
Бях при Лилко Йоцев през 1992 г. и уж ще се води някакво дело. Той ми казва: "Сега в кабинета ми ще дойде един човек да видиме дали ще го познаеш." И доведоха някакво 19-годишно момиче. "Познаваш ли я?" А то - дъщерята на Ръжгева, която приличала много на нея и на същите години, на които майка , когато беше в лагера. После доведоха и самата Ръжгева. Хвърлих се: "Помниш ли, мръснице, какво ни правеше, сега ще ти прегриза гърлото!" Лилко Йоцев стои и не се намеси, а тя отговаря: "Не е вярно, аз не те познавам." Правеше се на луда и на процеса. Мирчо Спасов, инициаторът, умря преди 23 години. Газдов, Гогов, Горанов също вече не са живи. Убийците умряха ненаказани. Покриха ги, имената им смениха даже. Уж имаше процес, но видите ли, не се намерили съдебни заседатели - полковници и генерали, тъй като подсъдмите били майори. Когато влязохме с Кольо Босия в Координационния съвет на СДС, мръсотията продължи. Баталов, председателят на Съюза на репресираните, беше от ДС и дори не го криеше.
Доволен съм, че все пак успях да оглася истината Още през 1990 г. излязоха пространни интервюта с мен в "Шпигел" и "Либерасион" Участвах и в документалните филми - на Би Би Си и "Престъпленията на другарите" на Ана Петкова, които се гледаха по целия свят. Пак по това време благодарение на Цветан Тодоров и Виктор Пасков успяхме да издадем във Франция и "В името на народа" - книга за българските лагери по времето на комунизма.
- От закриването на лагера изминаха 50 г. Какво мислите сега?
- Надявам се, докато съм жив, наследниците на палачите да поискат прошка. Крайно време е да поискат извинение от народа. Лошото е, че през тези години никой не чу и не разбра за какво става дума, а това е истинското лице на комунизма. Нека да не се правят на ударени, със заповед на Тодор Живков се открива този лагер и имам документи, с които да го докажа. Именно той направи шеф на режима и най-големия изрод - Мирчо Спасов.
Днес, когато социалистите сядат на европейски столове, искам да им кажа: "Разкажете кои сте и как без съд и присъда убиваха стотици с тояги."
Задържам топката в това поле още малко, защото споделям две състояния, които изчетох едно след друго във facebook, а и те така добре се допълниха ..

Бебо Халваджиян чрез Борислав Сандов:

Днес уволниха всички директори на национални паркове, басейнови дирекции и регионални инспекции по околна среда и води. Това е част от грозната политическа метла, която БСП и ДПС прави с цел превземане на държавата. В едни други времена на такова управление и метли се е отговаряло с метеж.
‪#‎ДАНСwithme‬ до измитане на истинския боклук в България!

Огнян Минчев:

Смисълът на този протест, който продължава почти 50 дни е да се отиде ОТВЪД порочния кръг на практически отсъстващ политически избор. Това, че при предищното управление много хора не са живяли добре не означава, че днешната социална демагогия на подхвърляне на трохи от новата тройна коалиция ще подобри живота им. Спомнете си грабежа на същите властници през 2005-2009. Нека не позволяваме на пропагандата на властта - на властта на олигархичната мафия - да ни опакова в паяжината на разделението. Протестът не е срещу бедните, срещу левите, срещу хората от малките градове и селата. Протестът не е срещу обикновените хора, закарани на Бузлуджа. Протестът е срещу тези, които ги закараха там за да опаковат престъпленията си в тяхната бедност. Протестът е срещу олигархичната мафия, която управлява безразделно страната и трябва да бъде отстранена от властта. Това трябва да се повтаря по СТО ПЪТИ НА ДЕН. За да се избегне разделянето на българите по модела на 90-те години - червени и сини. И за да се утвърди истинското разделение - между пост-комунистическата олигархия и нейните заложници, българските граждани. Необходимо е да изведем ясна платформа на протеста за бъдещето. Точка първа - оставка на кабинета Орешарски и нови избори. Точка втора - какво искаме за България и как да го постигнем. Време е протестът да се разгърне като гражданско движение за промяна. Не партия, а движение. Защото движението за промяна трябва да бъде многолико и всеобхватно. То трябва да излезе извън границите на традиционните разделения като "ляво - дясно", с които медиите на олигархията се опитват да ни противопоставят. Ние имаме нужда от достойна, демократична прозрачна и ефективна българска национална държава. Държава, която да изразява нашата решимост да живеем заедно като нация, обединени в различията си. Оттам нататък нека всеки се самоопределя както желае. Платформата и организацията на това национално движение за промяна трябва да израстнат от протеста с помощта на всеки от нас. Иначе рискуваме отново да се провалим.

Минута за изветряване и се нанасяме в profit.bg, където четем, че има геополитическа надежда дори и за мен:

В Тайван има цял котешки град

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html

В Тайван има цял котешки град Twitter В Тайван има цял котешки град 19 юни 2013 | 12:18 9991 3 Град Хоутонг не е нищо повече от овехтяло миньорско градче в Тайван. И ако този град е прочут с нещо, то това е удивителната история как десетина котки спасиха градчето от изчезване, просто разхождайки се по улиците и умилквайки се около стените: По правило съдбата на всички миньорски селища е еднаква: те се пълнят с хора, докато мините работят, а след като богатството им се изчерпи, хората постепенно ги напускат и понякога не остава и един обитател. Това трябваше да се случи и с Хоутонг – местните въглища били загубили важност и от шестте хиляди жители били останали едва няколкостотин, които отчаяно се борили за препитание. Така текъл животът в това почти забравено градче до 2008 г., когато местните жители събрали група доброволци, които да се грижат за изоставени животни – най-често това били котки. Снимки на градчето-приют, които се появиха в мрежата, обаче привличат вниманието. Започват да се стичат доброволци от целия свят. След тях идват и родителите, които искат децата им да се порадват на домашен любимец, но без да го вземат вкъщи. Накрая разбира се мястото е открито и от туристите, винаги готови да направят някоя забавна снимка. Скоро новата тематика променя целия вид на града: по стените, табелите и абсолютно навсякъде се появяват изображения на котки. Около 100 изоставени домашни котки свободно кръстосват улиците... или почти – свободно, тъй като постоянно са обградени от туристи, желаещи да ги погалят, нахранят и просто да се снимат с тях. През почивните дни хиляди посещават Хоутонг. А за местните не остава нищо освен да осребряват този интерес чрез отваряне на магазини за сувенири и продажба на сладкиши с формата на котка. Част от приходите разбира се са за самите котки. Етикети: Тайван, котешки град

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html

В Тайван има цял котешки град Twitter В Тайван има цял котешки град 19 юни 2013 | 12:18 9991 3 Град Хоутонг не е нищо повече от овехтяло миньорско градче в Тайван. И ако този град е прочут с нещо, то това е удивителната история как десетина котки спасиха градчето от изчезване, просто разхождайки се по улиците и умилквайки се около стените: По правило съдбата на всички миньорски селища е еднаква: те се пълнят с хора, докато мините работят, а след като богатството им се изчерпи, хората постепенно ги напускат и понякога не остава и един обитател. Това трябваше да се случи и с Хоутонг – местните въглища били загубили важност и от шестте хиляди жители били останали едва няколкостотин, които отчаяно се борили за препитание. Така текъл животът в това почти забравено градче до 2008 г., когато местните жители събрали група доброволци, които да се грижат за изоставени животни – най-често това били котки. Снимки на градчето-приют, които се появиха в мрежата, обаче привличат вниманието. Започват да се стичат доброволци от целия свят. След тях идват и родителите, които искат децата им да се порадват на домашен любимец, но без да го вземат вкъщи. Накрая разбира се мястото е открито и от туристите, винаги готови да направят някоя забавна снимка. Скоро новата тематика променя целия вид на града: по стените, табелите и абсолютно навсякъде се появяват изображения на котки. Около 100 изоставени домашни котки свободно кръстосват улиците... или почти – свободно, тъй като постоянно са обградени от туристи, желаещи да ги погалят, нахранят и просто да се снимат с тях. През почивните дни хиляди посещават Хоутонг. А за местните не остава нищо освен да осребряват този интерес чрез отваряне на магазини за сувенири и продажба на сладкиши с формата на котка. Част от приходите разбира се са за самите котки. Етикети: Тайван, котешки град

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html

В Тайван има цял котешки град Twitter В Тайван има цял котешки град 19 юни 2013 | 12:18 9991 3 Град Хоутонг не е нищо повече от овехтяло миньорско градче в Тайван. И ако този град е прочут с нещо, то това е удивителната история как десетина котки спасиха градчето от изчезване, просто разхождайки се по улиците и умилквайки се около стените: По правило съдбата на всички миньорски селища е еднаква: те се пълнят с хора, докато мините работят, а след като богатството им се изчерпи, хората постепенно ги напускат и понякога не остава и един обитател. Това трябваше да се случи и с Хоутонг – местните въглища били загубили важност и от шестте хиляди жители били останали едва няколкостотин, които отчаяно се борили за препитание. Така текъл животът в това почти забравено градче до 2008 г., когато местните жители събрали група доброволци, които да се грижат за изоставени животни – най-често това били котки. Снимки на градчето-приют, които се появиха в мрежата, обаче привличат вниманието. Започват да се стичат доброволци от целия свят. След тях идват и родителите, които искат децата им да се порадват на домашен любимец, но без да го вземат вкъщи. Накрая разбира се мястото е открито и от туристите, винаги готови да направят някоя забавна снимка. Скоро новата тематика променя целия вид на града: по стените, табелите и абсолютно навсякъде се появяват изображения на котки. Около 100 изоставени домашни котки свободно кръстосват улиците... или почти – свободно, тъй като постоянно са обградени от туристи, желаещи да ги погалят, нахранят и просто да се снимат с тях. През почивните дни хиляди посещават Хоутонг. А за местните не остава нищо освен да осребряват този интерес чрез отваряне на магазини за сувенири и продажба на сладкиши с формата на котка. Част от приходите разбира се са за самите котки. Етикети: Тайван, котешки град

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html

В Тайван има цял котешки град

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html

В Тайван има цял котешки град ..
В Тайван има цял котешки град 19 юни 2013 | 12:18 9991 3 Град Хоутонг не е нищо повече от овехтяло миньорско градче в Тайван. И ако този град е прочут с нещо, то това е удивителната история как десетина котки спасиха градчето от изчезване, просто разхождайки се по улиците и умилквайки се около стените: По правило съдбата на всички миньорски селища е еднаква: те се пълнят с хора, докато мините работят, а след като богатството им се изчерпи, хората постепенно ги напускат и понякога не остава и един обитател. Това трябваше да се случи и с Хоутонг – местните въглища били загубили важност и от шестте хиляди жители били останали едва няколкостотин, които отчаяно се борили за препитание. Така текъл животът в това почти забравено градче до 2008 г., когато местните жители събрали група доброволци, които да се грижат за изоставени животни – най-често това били котки. Снимки на градчето-приют, които се появиха в мрежата, обаче привличат вниманието. Започват да се стичат доброволци от целия свят. След тях идват и родителите, които искат децата им да се порадват на домашен любимец, но без да го вземат вкъщи. Накрая разбира се мястото е открито и от туристите, винаги готови да направят някоя забавна снимка. Скоро новата тематика променя целия вид на града: по стените, табелите и абсолютно навсякъде се появяват изображения на котки. Около 100 изоставени домашни котки свободно кръстосват улиците... или почти – свободно, тъй като постоянно са обградени от туристи, желаещи да ги погалят, нахранят и просто да се снимат с тях. През почивните дни хиляди посещават Хоутонг. А за местните не остава нищо освен да осребряват този интерес чрез отваряне на магазини за сувенири и продажба на сладкиши с формата на котка. Част от приходите разбира се са за самите котки. Етикети: Тайван, котешки град

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html

И за да се прехвърлим и на духовен пристан с който да изпълним "котешкия град" .. ето, че от вестник "Дневник" Ни дават едно зрънце светлик, новина изпълваща сърцата наши:

"Пастафариан" си изкара лична карта с гевгир на главата

Снимката на личната карта е скрийншот от сайта на изданието New Daily News

[nydailynews.com]

Чешкият гражданин Лукас Нови от измислената като шега "Църква на летящото спагети чудовище" заявил, че религията му като "пастафариан" го задължавала да носи гевгир на главата си в чест на своята вяра, заради което си направил снимка за лична карта с предмета на главата си, разказва "Ню Дейли Нюз".

Властите в Чехия нямали друг избор освен да му позволят, тъй като в противен случай е трябвало да нарушат закона за религиозно равенство.

Според официалните правила в държавата всеки може да се снима за официален документ с предмет на главата си по религиозни или медицински причини, стига той да не скрива лицето му, обяснява говорителят от град Бърно Павел Зара.

Така наречената "църква" на Нови възникнала в САЩ през 2005 г. като протест срещу преподаването на креационизъм в обществените училища там.

Хумористичната религиозна шега след това привлече много последователи от цял свят, пише сайтът Orange.co.uk.

Членовете на това "движение" се наричат "пастафарианци" и казват, че вярват, че Вселената е сътворена от невидимо спагетено чудовище след тежка пиянска нощ.

Те вярват също така, че на рая има огромни бирени вулкани, простиращи се докъдети ти стигне окото, както и че пиратите са "свещени същества". 
И нека летящото спагети чудовище свети по твоя път, Лукас! Нека бъде светлик, надежда и мъдрост!


И за да не се самобичувам заради поредицата от така вдъхновяващи цитати, ето какво съм писал в "с.м" из последните времена, изпървом отново в свирепа подкрепа на #ДАНСwithme с практичен съвет, а сетне и с една възхвала ..

Alex Bornaz

Едно слово за социалната роля на McDonald's в ‪#‎ДАНСwithme‬ ..Така и така протести тепърва ще има и нови благини под бурни възгласи и развяти знамена предстоят, ето и едно практическо отклонение относно ходенето до тоалетна около протестите ..
В случай, че се сблъсквате с мощен отпор под формата на "консумирате ли?" и "кода, бележката, вратата .. след като сте консумирали", то работата е от проста, по-проста. Вземате си един чизбургер, хамбургер или биг-мак и просто си го ползвате със здраве за вечни времена. Винаги щом заприхождате натам вадите този своеобразен пропуск, този пропускателен атрибут от полу хранителен характер и Сте истинските победители в тези избори. Знаете, че тези продукти са вечнотрайни и не се променят, затова и съответно можете да си го превърнете в талисман, своего рода джобен паметник на облекчението и дори сувенир за спомен от велика революция.

. . .Силата на летящото спагети чудовище ..

Alex Bornaz

Постигнал е почти оптималното, има стил, но му трябва поне една идея преподготовка и планиране на хепънинга, защото не един и двама са расли и пасли така .. Но за агнето нямаше да се разберем или поне не с добро!

"Дрогиран младеж успя за половин час да извърши толкова престъпления, колкото някои хора не могат да направят за цял живот. За 1800 секунди Ангел Атанасов (24 г.) отряза парче от половия си член, кръцна ухото на баща си, открадна кола, с която помете друг автомобил и мотор. След това се опита да подпали ферма и преряза гърлото на едно агне. Накрая се качи гол на електрически стълб и бе ударен от ток."
Ариведерчи, Мон Аминчо .. Лимонада в жегата, не друго.

19 юни 2013 | 12:18 9991 3 Град Хоутонг не е нищо повече от овехтяло миньорско градче в Тайван. И ако този град е прочут с нещо, то това е удивителната история как десетина котки спасиха градчето от изчезване, просто разхождайки се по улиците и умилквайки се около стените: По правило съдбата на всички миньорски селища е еднаква: те се пълнят с хора, докато мините работят, а след като богатството им се изчерпи, хората постепенно ги напускат и понякога не остава и един обитател. Това трябваше да се случи и с Хоутонг – местните въглища били загубили важност и от шестте хиляди жители били останали едва няколкостотин, които отчаяно се борили за препитание. Така текъл животът в това почти забравено градче до 2008 г., когато местните жители събрали група доброволци, които да се грижат за изоставени животни – най-често това били котки. Снимки на градчето-приют, които се появиха в мрежата, обаче привличат вниманието. Започват да се стичат доброволци от целия свят. След тях идват и родителите, които искат децата им да се порадват на домашен любимец, но без да го вземат вкъщи. Накрая разбира се мястото е открито и от туристите, винаги готови да направят някоя забавна снимка. Скоро новата тематика променя целия вид на града: по стените, табелите и абсолютно навсякъде се появяват изображения на котки. Около 100 изоставени домашни котки свободно кръстосват улиците... или почти – свободно, тъй като постоянно са обградени от туристи, желаещи да ги погалят, нахранят и просто да се снимат с тях. През почивните дни хиляди посещават Хоутонг. А за местните не остава нищо освен да осребряват този интерес чрез отваряне на магазини за сувенири и продажба на сладкиши с формата на котка. Част от приходите разбира се са за самите

Прочети повече на: http://profit.bg/news/V-Tajvan-ima-tsyal-koteshki-grad/nid-108373.html