Винаги съм твърдял, че има прости признаци за това, дали една държава има проблем, независимо от това какво демонстрира народа. Щом да отгледаш едно дете е геройство, значи има проблем, особено на фона на начин на живот, който не демонстрира да има проблем. А откъде идва проблема, това е проблем на народа, който сам си е проблем. В общи линии - проблем. Абе, гледайте новия спектакъл на Нешка Робева и не мислете за проблема, иначе него си го има!

Бон шанс, инспекторе! Където и да си, даде много голям устрем на всички след Себе си! Почивай в мир!

"Ако момиче види във водата лицето на своя любим в нощта на 6-ти срещу 7-ми юли, то в нощта на 5-ти срещу 6-ти юли, любимият и неудачно се е гмурнал." - Много удачна смешка.

Ето нещо интересно от любимецът ми - Веско Ешкенази и момчетата от Акага: И за да остана донякъде в темата, интерпретацията на "Melodramma" на Андреа Бочели от невероятния Тим Барсов, който се оказва .. се справя добре с италианския:

Бедни, богати, добри, лоши, високи, ниски, слаби, дебели, уверени, неуверени .. Накрая всички отиваме в мола!

Remember? ;)

Няма вече истински хлебарки, не са като едно време - пъргави, изобретателни, мотивирани за промяна. Сега са тромави, дезориентирани, често се обръщат, абе нямат стимул - не виждат светлина в тунела. Хлебарки, стегнете се. Be strong! There Will Come a Day!

Има случаи, в които мога да ходя в две посоки едновременно. Много занимателно умение, но като съм в лошо настроение то еволюира в нещо изродено и особено деструктивно за цялостното ми съществуване. Да се чувстват поздравени Мълдър и Скъли със Dj LorenTuning Ft Mark Snow - X-Files Theme (Chill Remix)и това:

Една сутрин, късно вечерта се катерех надолу по крушата, за да бера сливи и макарички! Слънцето грееше и валеше силен дъжд, а мъглата се беше спуснала високо под дърветата! Нямах нито едно трамлефлабълче. Прочетох следните букви от прозрачния дневник на едно цвете: "Аз съм цвете, храня се с батерии и ходя със намордник." Вече не знаех твърде много за цветето. Сега цветото искаше да не разбере нещо за мен и ето до какво не доведе това. Побягнах и мина много време. Годините се топяха, но не е възможно години да се топят, затова повече няма да споменавам такова нещо, никога! Веднъж на 31-ви февруари, лятото, късно през нощта под жаркото слънце, когато навън беше толкова студено, че същото направо изгаряше всичко живо, птичките весело плуваха в океана, а котките летяха спокойно, необезпокоявани от пълзящите пчели и опозиционни лидери. Нещеш ли, при падането на носорога се чу странна песен от високоговорителя на левия му ботуш, недвусмислено обут на предния му заден дясноляв среден носорогски крак. В песента не се пеело, затова не можело да стане хит, но понеже и музика нямало - направо нямало песен, нито нищо. Оттук нататък цветето вече не знаело, че аз знам песента му, защото нямало нито песен, нито музика, нито запалка и дръжка от дрешник. Благодаря! След това, гледам един сляп се подиграва на облеклото на друг – глух и ням калпазанин със пушка и балетна пачка , а той му вика - стига си ме псувал така бе, какви са тия думи! Това дори не го помня! И тръгнах надругаде, пак. Както си вървя в пустинятав минало време, една полярна мечка ми проговори с рибен глас: "Какво правиш тук, страннико, продаваш ли кабели?" Тогава си помислих на ум, изричайки на глас - "аз сънувам" и се събудих в бара на "Лойд и Лизи" в Дъблин, където един лъв и една маймуна си говореха за мен и пиеха бърбнн нещастниците мизерни, гледайки ме сурово. Предизвиках ги на бой, и така свирихме на цигулки до сутринта. Не можехме да можем нищо, затова откликнахме на рипване и просто си се фръцнахме на френски ..