вторник, 17 февруари 2015 г.

Здравейте, дружки! На този ден е роден Алесандро Волта, който (надявам се) няма нужда от представяне! Става на скромните 270 години, но хич е му личат. Трудовете му са познати на всеки, а името му е неволно споменавано от всички Ни! Банкнотата от 10 000 лири в Италия имаше неговия лик, имам една. Та хубаво, че го споменавам и Ви се правя на всезнаещ от телефона, ама имаме един българин, бая незаслужено забравен и извергнат от "свои", името му е Стефан Маринов и ми е любима тема .. Става дума за уникалната машина „Тестатика”, за която ще Ви пусна да попрочетете след малко, по-надолу в публикацията, а до тогава, ето този цитат от статията:

"60-те и 70-те години на миналия век никак не били леки за човека, за който може би един ден ще казваме, че е променил света. По това време той е бил обект на политически гонения в България заради възгледите му, през 1977г. той емигрира от родината си. През 1978г. започва да живее постоянно във Вашингтон, по – късно ще живее в Италия и Австрия също. През 1997 г. загива, падайки от седмия етаж на университетската библиотека в Грац (Австрия). Макар и оставил прощално писмо, обстоятелствата около смъртта му са подозрителни. Негови колеги физици допускат, че е бил хвърлен от прозореца. И лансират версията за намеса на нефтени, електрически или газови кампании, застрашени от „алтернативните безплатни енергии“"

Повече тук и пак, ЧРД на м-р Волта! :)

петък, 30 януари 2015 г.



понеделник, 26 януари 2015 г.

Един невероятно ценен човек и творец с чиято музика израснах, си отиде без да успея да го доведа за последен концерт в България .. Артемиос Вентурис Русос, слушам Те от дете с We Five и Idols, а всяко парче на Aphrodite's childs ми е малък химн! Почивай в мир! RIP, Demis Roussos! Оставаш прекрасен!
                                               "Forever And Ever"

неделя, 18 януари 2015 г.

Едно доста бързо включване в 3 точки ..

1. Както винаги, ОСКАР-ите са подчертано приоритетни за този блог, а тези дни излезе и
The Complete List на Oscar Nominations 2015, който смело можете да разгледате тук



2. Както преди време възвестих, отново блесна заглавието
Laura Palmer is Returning to Twin Peaks .. Повече по темата, тук!













3. Трето, но не и по-важност е още едно обявление от което, този път наистина много ще бъдат зарадвани! А именно:
"Fox Confirms ‘X-Files’ Reboot Talks, David Duchovny & Gillian Anderson To Return: Update"


Много от децата на 90-те знаехме, че Мълдър и Скъли оставиха бая недовършение неща .. Сега ще спим спокойно! :) Повече за новината, тук!

Поздрави .. :)

четвъртък, 1 януари 2015 г.


Вместо всякакви отчети и равносметки, по-добре бих изпратил 2014-та цитирайки facebook - It's been a great year! Thanks for being a part of it! Много неща се случиха, много неща не се случиха, много неща са в процес на случване. Бая неща останаха назад, бая неща се придвижват напред или използвайки още един цитат - ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД! Честита Нова 2015-та Година! На България пожелавам НГ да не е само дата, а новост, развитие и движение .. последния глагол сме всички Ние!
I wish you a year of happiness and success! Happy New Year ..

Ето и малко кадри от случилото се на площад "Батенберг" около 00:00 при посрещането на новата 2015-та година ..






Иначе, поздравявам Ви, ето така ..




PS: Хора! Нормална Кока-Кола, НЯМА!







събота, 29 ноември 2014 г.

ЦЦ ми прави негативно впечатление от доста време със серия засечки на живо, давам и примери:
Живея близо до парламента и минавам оттам често, особено около началото и края на работното време! 2 пъти поред намирам за прелюбопитно как ЦЦ си тръгва от сградата - няколко коли, тумба кадри на НСО, няколко луксозни коли и разноцветни буркани светещи като коледна украса на Таймс Скуеър! Следва отцепване на движението и спиране на пешеходците! Председатели на НС са били имена като Антим I, Петко Каравелов, Петко Славейков и прочее, но грам не са се отличавали и контрастирали с народа по такъв очеизваден начин! Спомням си например как Стефан Савов, когато бях дете, си тръгваше от работа пешком по Дондуков и дори минаваше през една прастара пекарна с рогчета и банички ..
ЦЦ ми се натресе с цялата си феерия от светлини и хореография и преди два дни, когато на ранно събитие в операта откъм "Врабча" зави обичайния кордон облян в светлини и шик, който спря, заизлизаха "стражите" и в правилния момент, без грам да привлича внимание, Кралица Виктория пое по дългия път към входа .. 

Интересното четиво, което ме провокира да го напиша е тук! То завършва: "И на децата ни е отредено да мизерстват още преди да се родят, заради удобството на тези хора."



четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Учен от Бургас, противник на експериментите с животни, получи международна награда






"Тя е за разработване на алтернативни методи, заместващи експериментите с опитни животни. По време на официалната церемония, проведена на 14 ноември в Лондон, професор Мекенян бе отличен сред номинирани изследователи от водещи световни университети и индустриални компании."

"По данни на неправителствената организация "PETA" (peta.org), само в САЩ и Канада при изследователски експерименти годишно се унищожават над 103 милиона животни."

Цялата статия от http://burgas.topnovini.bg, ТУК!

Едно бързо и малословно включване .. Раздвоен съм да кажа, кое чакам повече! PAN или новия Jurassic Park - Jurassic World, чиито трейлър е отдолу!






четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Същевременно прекрасно и тъжно видео. Разобличаващо нас човеците в преиначаването на заобикалящата Ни реалност ..Нещо което аз самия съм виждал в няколко ситуации, тези сладури тъгуват и при това, Те са доста по-чувствителни то нас, "напредналата раса". Помните случая с плачещото слонче, което освободиха след 50 години робство, или пък кравичката, която ронеше сълзи преди заколението си .. Отдолу в коментарите ще публикувам няколко показателни връзки. Ние отнемаме свободата им, завземаме средата им, решаваме съдбината им - дали ще живеят, къде, колко и какво им се полага. Внушаваме си, че сме техни собственици и когато се борят за полагаемото им място под слънцето и природата Ни даде урок се правим на жертви и "решаваме съвременни проблеми", расата която се избива като си подава оръжието от ръка в ръка за пари и сее смърт за да притежава гниеща материя, брънка от което е и човешкото безчинство, заради което има загинали в „Миджур“, един случай от безброй такива .. Той плаче!



А тази ситуация около една малка маймунка, много добре Ни показва колко "хубаво и възпитателно" е да водите децата си на цирк:





Последният ден на един поробен слон ..
Tyke the Elephant's Last Day on Earth (VIDEO) | Features | PETA

Или кончето, което мои приятели са спасявали на родна територия: НОВА ТВ

Или пък плачещият бик? "Свидетели на това необикновено събитие стават десетина служители на кланицата, за които убиването на животни е нормално ежедневие. Самите мъже са истински втрещени от това, което се разиграва пред очите им, а емоцията на този момент е толкова силна, че самите те започват да плачат, ставайки свидетели на безсловесното страдание на животното." ТУК!





Сега поплакахте ли си и Вие? :)

вторник, 16 септември 2014 г.

Привет .. отново! Скоро обещавам да си споделя тук целия FACEBOOK timeline за половин година, ала преди това ..

Човекът с ключ към детската душа, Ерих Кестнер:
"Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията — това е пътят, който ви предстои. Нищо чудно тогава, че вашето смущение е по-голямо от любопитството ви." 


Поглед към страхотната статия на http://pia-news.com за 15-ти Септември ..

Ерих Кестнер към първокласниците: От време на време не вярвайте на учебниците си!

Мадлена Георгиева , 14.09.2014
Първият учебен ден е особен ден, който навява спомени и буди размисли.
Затова решихме в навечерието на 15 септември да си припомним вълнуващия текст “Слово за първия учебен ден” на един от най-обичаните автори на книги за деца и възрастни – Ерих Кестнер. Преводът е на Венцеслав Константинов.

Erih_KestnerМили деца,

Ето че днес за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред, и ми се иска да вярвам, че ако ми приличате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, причината е само в годишния сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някои от вас се въртят неспокойно по местата си, сякаш седят върху нагорещена печка. Други стърчат като заковани на чиновете си. Трети се заливат в глупав смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило настръхнал поглед към черната дъска, сякаш вижда пред себе си мрачното бъдеще.
В душата ви се е настанила някаква плахост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият съдбоносен час е настъпил. Семейството ви с колебание ви е довело тук и ви е предало в ръцете на държавата. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът.
Оплетената от цифри и параграфи, йерархични степени и учебни планове тясна и все по-тясна мрежа обхваща вече и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие вече принадлежите към определена класа. И при това към най-нисшата. Пред вас са класовите борби и годините на изпитания. Сега вие сте плодни семенца, ще трябва да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!
Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията — това е пътят, който ви предстои. Нищо чудно тогава, че вашето смущение е по-голямо от любопитството ви.
Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова “на буркан”, колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището. На онова сиво и извънредно голямо кубче за игра. И как му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, подобно на стара мъдрост от древна паметна плоча:
“Не позволявайте да ви унищожат детството!”
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
В училище вас усърдно ви придвижват от “долното” през “средното” до “горното” стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите “излишни” стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно.А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето?
Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега? Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се обясняват толкова сложно! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:
“Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!”
Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте.
Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!
“Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!”
Това звучи по-лесно, отколкото става в действителност. А понякога е страшно трудно. В моя клас имаше един ученик, чийто баща притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше така силно на риба, че ни прилошаваше само като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и дрехите му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше виновен за нищо. Така живееше съвсем сам, подигран и отблъснат, сякаш бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, но и това не помагаше. И днес още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е трудно понякога да се съобразяваш. И не винаги ти се удава. Въпреки това човек трябва да опитва наново и наново.
Не бъдете много прилежни!”
При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.
“Не се надсмивайте над глупците!”
Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни обяснения, не бих искал да имам работа с него. Мога само да го предупредя, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. Затова трябва да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и пълен глупак.
“От време на време не вярвайте на учебниците си!”
Те не са създадени на Синайската планина, нито по някакъв друг разумен начин. Произлезли са от стари учебници, които са произлезли от други стари учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на свой ред са произлезли пак от стари учебници. Това някои наричат традиция. Но нещата изглеждат съвсем иначе. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема, както навярно е било при битката за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това изобщо не личи.
Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, моля ви, защото по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите извънредно много! И още нещо: правилото за сложна лихва повече не ви е необходимо, макар че още фигурира в учебната програма. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим колко пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно крайно сложно изчисление. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото състояние на света! Но дойде инфлацията и в 1925 година най-голямото състояние на света заедно с цялата спестовна каса не струваше даже и един талер. Обаче правилото за сложната лихва продължи необезпокоявано да шества в учебниците по смятане. После дойде паричната реформа и от спестяванията и спестовната каса отново нищо не остана. А учебниците по смятане пак не забелязаха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за сложната лихва. Той вече е остарял. Точно така, както атаката при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.
И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си.
А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!