вторник, 22 декември 2009 г.

Хумора на труп и чара на гробар или защо съдебната система си вири аристократично носа от подземията...

Аз, Александър Борназ, реших да обърна крехко внимание върху така чувствителната за мен тема, отнасяща се до основно зъбно колело от държавния апарат.
Невероятно е! Поне в началото, когато все още си под уплаха на падането от подръпнатия килим, една неочаквана случка, която се надяваш да отшуми по-бързо и със нея неочакваната неприятност. Уви, това не се случва, защото веднъж попаднал в менгемето на тази система, човек разбира, че все повече и повече примката се затяга, а личността му се разгражда.. Това дали си невинен или виновен не е от пряко значение, има редица външни фактори, които могат да предопределят това! Казват,че НЕ Е В РЕДА НА ПРАВИЛАТА, но ако в крайна сметка такава е дългогодишната практика, ако тя не се е видоизменила през редица правителства предаващи си управлението, ако хиляди души минали през тази практика я подкрепят негласно съгласявайки се с нейните условия и запазвайки преживелиците си в личния си албум със спомени, ако едно общество нехае за апарата, който има правото да контролира живота му, то тогава това, което НЕ Е В РЕДА НА ПРАВИЛАТА, само по себе си се превръща в ПРАВИЛО.
Можем да си фантазираме и да се инжектираме с огромната доза романтика, която управляващите Ни предоставят, защото няма да си кривя душата.., всичко се отиграва брилянтно! Даже в момента се чудя, как не ме е срам от себе си,че се опитвам да петня "храмовете" на Темида в родината Ни.
Не стига това, ами се оказва,че няма в държавата "компетентен човек", който да може да се намесва, да контролира, да инспектира или сезира по тези въпроси. Дори и най-високостоящите хора на тази система в държавата ме свлякоха от стола с предварително подготвените си отговори на всеки въпрос и казус. Това се казва организация!
Подкупите.... Тука се разтапям като мелба през юли! Няма проблем това да се случва и на катедрата пред съдията и съдебния състав. За какво да горим нервни клетки с криеници!? В крайна сметка без това не може да се мине,ако човек иска да излезе истината на яве, още повече, ако този човек разполага с доказателства, към които някой трябва да възбуди интерес в съда.
Арогантността има собствен чар и когато взаимоотношенията между прокурор и страна по дадено дело прерасне в нежни, топли, бих казал леко рамантични взаимоотношения пред претъпкана зала с хора, интересуващи се от съответния процес!
Дознание... От тук трябва да се действа, ако решите да закопаете човешки живот. Има си ситема за всичко, вероятно свързана с финансови и други взаимоотношения. Мой близък получи следния коментар при свое неочаквано задържане във СДП: "Аз от тук, тебе няма да Те пусна!". Въпросния човек дори не знаеше за какво бива задържан.
Инстанции... Вие шегувате ли се?! Нали си говорим, именно, че става дума за система и инстанциите се подкрепят като такава! Тук е по-добре да не казвам повече, Районен Съд(Римска стена), Градки Съд (съдебна Палата), Апелативен и Касационен (Върховен съд към Съдебна палата ), познавам всяка една от тези инстанции добре и съм могъл да наблюдавам работата им.. Последните допуснаха забележителна и неочаквана за мене грешка, която ясно показа как точно се процедира,а именно,че едва три дни след много сериозно дело излезе с решение по него, като се има предвид факта,че самите материали са папка със N-та стотин листа, отделно и решението което получих съдържаше огромен текст, който най-вероятно е писан предварително, преди самото дело.. Сами преценете кога и как за толкова кратко време, съдебния състав се е запознал с материалите по делото и е синхронизирал решението си!?
Вещите лица... Тук получавам колабс, без ясна причина! Едно от вещите лица по делото на моя близък има забрана да прави експертизи, издадена от съда заради подкупи и експертизи с невярно съдържание. Бях очарован! Никой не обърна внимание на възражението Ни спрямо това лице...
Защитата... Има всякакви хора в професията на юриста. Познавам добри и лоши, хора и зверове.
Заключението, защото мисля да не се отпускам излишно в тази публикация повече, би станала прекалено хаплива и вероятно ще изчезне за по-малко от ден от блога,че и самия блог с нея..,та заключението е, че човек трябва да е много внимателен и да обучи в себе си излючителен самоконтрол и тибетско спокойствие, за да не влиза в пререкания с който и да било.. Намираме се в държава в която е прекалено лесно, ако пожелаеш нечие зло, да съсипеш човека към който то е насочено! Всеки, който няма като притурка към името си етикети като: Бутилката, Кожата, Обелката, Качулката, Фазомера, Лампата, Кокала, Реброто, Блистера, Чукът или Парапета, съответно не може да се ползва и със уважението като човек и личност от представителите на съдебната власт и естествено бива унижаван и заточен без особено потрепване на клепача от страна на който и да било! Съдия в Районен Съд - София, издал "нелепа" и нереална присъда в отговор на питане защо го е сторил при наличието на доказателства за невинност, отвръща "Мислех,че на някоя от другите инстанции присъдата ще падне.."
Другите инстанции препотвърдиха присъдата. Човека беше заточен! А съдията за празниците ще бъде със своето семейство! Ще отбележи и началото на новата година... Другите съдии и прокурори също! Един от тях, който беше наясно със невинноста на моя близък, въпреки, че твърдеше обратното в съда, ни каза следното:
-Такъв е животът!

неделя, 25 октомври 2009 г.

Методът Шултхайс

Ситуацията изглеждаше много напечена. Отвлеченият самолет беше кацнал преди няколко минути, терористите излъчиха условията си по предавателя и накрая добавиха, че ако не бъдат изпълнени, машината ще хвръкне във въздуха. Кризисният щаб заседаваше в контролната кула на летище “Лида”.
– Има само един изход – предложи някой. - Трябва така да изтощим терористите, че да ги доведем до нервна криза.
– Много добре. Но как?
– Има само един отговор: Шултхайс.
Десет минути по-късно с колата на шефа на генералния щаб и двоен ескорт се появи Йехескел Шултхайс – звездата на израелския бюрократичен апарат. Пристигна направо от хлебозавода, където повече от три денонощия без прекъсване бе преговарял със синдиката на пекарите за двупроцентово увуличение на тарифната справка. Докато траеха преговорите, в градската болница един след друг постъпваха синдикални бойци със симптоми на тежко нервно-психическо изтощение. Само Шултхайс си остана бодър.
Сега получи инструкции лично от министъра на отбраната:
– Ако не можем да освободим по друг начин заложниците, ще ги разменим срещу задържание терористи. Вие, Шултхайс, имате пълен картбланш при воденето на преговорите с похитителите. Прилагайте обичайните методи. Дръжте се с тях като с редовните израелски данъкоплатци.
– Окей – отвърна Шултхайс, поръча чай с лимон и помоли да повикат телефонистката от неговата канцелария.
Когато Илана беше готова, влюзоха в радиовръзка със самолета.
От пилотската кабина се чу дебел мъжки глас:
– Смърт на евреите. Говори организация “Черен септември”. Следвайте нарежданията ми.
– Момент – прекъсна го Шултхайс. - Трудно се разбира. Кое е черно – организацията или септември?
– Затваряй си устата!
– Извинете, но кой сте вие всъщност?
– Какво значение има кой съм?
– Откъде мога да знам, че наистина сте терорист? Може да сте някой от пътниците.
– Бих ли разговарял с теб в такъв случай?
– Може да ви държат пистолет на слепоочието.
– Е, и?
– Това коренно би променило ситуацията. Значи не може да става и дума за директни преговори, а за типичен случай на посредничество...
– И каква е разликата, по дяволите?
– Огромна, господине. В случай на посредничество трябва да включа и друга инстанция. Както виждате, готов съм да работя с вас, но трябва да спазвам правилника. Та как е името ви, моля?
– Капитан Джамил Рафат.
– С едно “к” в средата ли?
Чу се нервно хриптене. После се обади капитанът на самолета:
– Той е водачът на групата, можете да ми вярвате.
– Водя ви като временен свидетел. Номерът на паспорта ви?
– 75103/97381
– Къде и кога е издаден?
На това място капитан Джамил Рафат отново пое разговора.
– Ако преговорите не започнат до 20 секунди, взривяваме самолета!
– Двайсет секунди, считано от кога?
– Какво?
– Имам предвид кога започват двайсетте секунди?
– Започват сега, веднага, в този момент.
– Колко ви е часът?
– 11 и 29, дявол го взел!
– По моя часовник е едва 11 и 22. почакайте, ще накарам да ни дадат точно време. В такива ситуации всяка секунда може да е от значение. Моля изчакайте.
– Ало! - крещеше капитан Джамил Рафат, но връзката вече беше прекъсната и остана така поне три минути. После капитан Джамил Рафат влезе във връзка с контролната кула и това, което чу, беше гласът на Илана:
– Кой е разправял, че съм излизала с Хаим?... Дудик лъже... Ти познаваш Дудик, нали?... Капитан Джамил Рафат? Най-после. Вече ви търсят. Моля, говорете.
И капитан Джамил Рафат заговори:
– Искаме незабавното освобождаване на 390 борци за освобождение на Палестина, които сте арестували. Диктувам имената...
– Моля не по телефона – прекъсна го Шултхайс. - Освен това 390 освободени далеч надхвърлят допустимата квота. Нямаме транспорт за толкова хора. Как ще ги извозим? Аз си мисле за шест-седем, хайде, най-много осем.
– 390.
– Девет, от мен да мине. Защото единият заеква.
– Няма да се пазаря.
– Е, добре, десет. Шестима, когато споразумението ни влезе в сила, трима – на 31 октомври и четирима – на...
– Сега, веднага, и то всички до един!
– И десетимата?
– 300.
– Единайсет, но при условие, че няма да искате разписка, че са върнати.
– 250. И това е последната ми дума!
– Дванайсет. Повярвайте, няма да ми е лесно да го издействам...
Връзката между пилотската кабина и контролната кула отново е прекъсната. След възстановяването й до ушите на капитан Джамил Рафат достигнаха странни фрази: “Галилея – Импорт – Експорт”... Шехтер и Гуревич... Да, всички са си тръгнали... Не, няма никой тука...”
После разтревоженият глас на капитана на самолета се намеси в разговора:
– Внимание, капитанът вика контролната кула. Похитителите се подготвят да запалят експлозив. Поставят ултиматум от 30 минути. И не се шегуват. Внимание. Повтарям. Контролната кула. Разбрахте ли ме? Ултиматум. Трийсет минути.
– Разбрано – рече Шултхайс. - Но ми трябва писмено. Кажете на похитителите да напишат на хартия за писма “Забена” приблизително следното: Ние, долуподписаните терористи, живущи там и там, декларираме с настоящото, че възнамеряваме да взривим намиращия се на летище “Лида” самолет посредством еди какви си химични вещества и т.н. В три екземпляра. На еврейски, арабски и фламандски. Желателно е да приложат и паспортни снимки.
Капитанът на самолета не отговори. Вместо него се обади капитан Рафат и поиска да изпратят линейка с екип от Червения кръст.
– При нас се нарича Червената Давидова звезда – поучи го Шултхайс.
Рафат се направи, че не го чува.
– Колата да е с бял флаг и да се доближи до самолета... - говореше той, като дишаше тежко.
– Какъв размер?
– Кое какъв размер?
– Какъв размер да е флагът?
– Изобщо не ми пука, идиот такъв. Малък бял флаг.
– Имаме два флага, единият – 78 на 45, а другият – 65 на 30, но той е даден за пране. Ако другият ви е много голям, мога да поръчам да доставят от Хайфа някой по-малък.
От гърлото на водача на терористите се изтръгна глухо стенание:
– Елате без флаг.
– Аз или линейката? Моля ви да реши4те. В противен случай няма да знам какво да пиша в протокола. Ало? Ало?
Никой не отговаряше от другата страна на линията. После похитителите обявиха, че ще освободят заложниците срещу 25 палестинци при условие, че няма повече да преговарят с този Шултхайс.
Шултхайс излезе с предложение за смесена комисия, състояща се от един акредитиран терорист от ивицата Газа, един безпартиен юрист и господин Бар-Бициа от министерството на транспорта.
Капитан Рафат попита дали е възможно да му изпратят лекар. Гласът му звучеше глухо и отпаднало.
Не след дълго и заместникът му, който пое микрофона, показа явни признаци на нервно разстройство. Той заяви, че командният състав на похитителите е взел решение да отлетят в друга страна веднага щом машината зареди. Свързвам ви с нашето горивно депо – каза Илана и предостави на всеослушание следният диалот:
Зива (телефонистката на депото): Съжелявам, Шехтер – началникът на отдела, излезе...
Рафат: Кога се връща?
Зива: Нямам представа. Може би се храни в момента.
Рафат: Отворете депото или ще се случи нещастие.
Зива: Ама ключовете са у Мотке, а пък...
Рафат: Броя до три. След това моите хора ще взривят самолета. Едно, две...
Шехтер: Ало, тук е Шехтер, “Галилея – Импорт – Експорт”. С какво мога да ви бъда полезен?
Рафат (с умрял глас): Тук черен... имам предвид “Черният октомври”... Искаме да се махнем от тук... само да се махнем...
На това място Шултхайс отново пое разговора:
– Капитан Рафат? Всичко е наред. Цистерната ще дойде всеки момент.
Той кимна на министъра на отбраната. Министърът на отбраната кимна на командващия оперативните части. Останалото е известно от вестниците, които във въртележката на събитията са пропуснали една малка подробност. Трябваше да добавят следното:
“След успешно приключилата мисия на летище “Лида” Йехескел Шултхайс се върна в хлебозавода, където продължи преговорте с пекарите”
EVERYTHING IS COMING SOON!