вторник, 22 декември 2009 г.

Хумора на труп и чара на гробар или защо съдебната система си вири аристократично носа от подземията...

Аз, Александър Борназ, реших да обърна крехко внимание върху така чувствителната за мен тема, отнасяща се до основно зъбно колело от държавния апарат.
Невероятно е! Поне в началото, когато все още си под уплаха на падането от подръпнатия килим, една неочаквана случка, която се надяваш да отшуми по-бързо и със нея неочакваната неприятност. Уви, това не се случва, защото веднъж попаднал в менгемето на тази система, човек разбира, че все повече и повече примката се затяга, а личността му се разгражда.. Това дали си невинен или виновен не е от пряко значение, има редица външни фактори, които могат да предопределят това! Казват,че НЕ Е В РЕДА НА ПРАВИЛАТА, но ако в крайна сметка такава е дългогодишната практика, ако тя не се е видоизменила през редица правителства предаващи си управлението, ако хиляди души минали през тази практика я подкрепят негласно съгласявайки се с нейните условия и запазвайки преживелиците си в личния си албум със спомени, ако едно общество нехае за апарата, който има правото да контролира живота му, то тогава това, което НЕ Е В РЕДА НА ПРАВИЛАТА, само по себе си се превръща в ПРАВИЛО.
Можем да си фантазираме и да се инжектираме с огромната доза романтика, която управляващите Ни предоставят, защото няма да си кривя душата.., всичко се отиграва брилянтно! Даже в момента се чудя, как не ме е срам от себе си,че се опитвам да петня "храмовете" на Темида в родината Ни.
Не стига това, ами се оказва,че няма в държавата "компетентен човек", който да може да се намесва, да контролира, да инспектира или сезира по тези въпроси. Дори и най-високостоящите хора на тази система в държавата ме свлякоха от стола с предварително подготвените си отговори на всеки въпрос и казус. Това се казва организация!
Подкупите.... Тука се разтапям като мелба през юли! Няма проблем това да се случва и на катедрата пред съдията и съдебния състав. За какво да горим нервни клетки с криеници!? В крайна сметка без това не може да се мине,ако човек иска да излезе истината на яве, още повече, ако този човек разполага с доказателства, към които някой трябва да възбуди интерес в съда.
Арогантността има собствен чар и когато взаимоотношенията между прокурор и страна по дадено дело прерасне в нежни, топли, бих казал леко рамантични взаимоотношения пред претъпкана зала с хора, интересуващи се от съответния процес!
Дознание... От тук трябва да се действа, ако решите да закопаете човешки живот. Има си ситема за всичко, вероятно свързана с финансови и други взаимоотношения. Мой близък получи следния коментар при свое неочаквано задържане във СДП: "Аз от тук, тебе няма да Те пусна!". Въпросния човек дори не знаеше за какво бива задържан.
Инстанции... Вие шегувате ли се?! Нали си говорим, именно, че става дума за система и инстанциите се подкрепят като такава! Тук е по-добре да не казвам повече, Районен Съд(Римска стена), Градки Съд (съдебна Палата), Апелативен и Касационен (Върховен съд към Съдебна палата ), познавам всяка една от тези инстанции добре и съм могъл да наблюдавам работата им.. Последните допуснаха забележителна и неочаквана за мене грешка, която ясно показа как точно се процедира,а именно,че едва три дни след много сериозно дело излезе с решение по него, като се има предвид факта,че самите материали са папка със N-та стотин листа, отделно и решението което получих съдържаше огромен текст, който най-вероятно е писан предварително, преди самото дело.. Сами преценете кога и как за толкова кратко време, съдебния състав се е запознал с материалите по делото и е синхронизирал решението си!?
Вещите лица... Тук получавам колабс, без ясна причина! Едно от вещите лица по делото на моя близък има забрана да прави експертизи, издадена от съда заради подкупи и експертизи с невярно съдържание. Бях очарован! Никой не обърна внимание на възражението Ни спрямо това лице...
Защитата... Има всякакви хора в професията на юриста. Познавам добри и лоши, хора и зверове.
Заключението, защото мисля да не се отпускам излишно в тази публикация повече, би станала прекалено хаплива и вероятно ще изчезне за по-малко от ден от блога,че и самия блог с нея..,та заключението е, че човек трябва да е много внимателен и да обучи в себе си излючителен самоконтрол и тибетско спокойствие, за да не влиза в пререкания с който и да било.. Намираме се в държава в която е прекалено лесно, ако пожелаеш нечие зло, да съсипеш човека към който то е насочено! Всеки, който няма като притурка към името си етикети като: Бутилката, Кожата, Обелката, Качулката, Фазомера, Лампата, Кокала, Реброто, Блистера, Чукът или Парапета, съответно не може да се ползва и със уважението като човек и личност от представителите на съдебната власт и естествено бива унижаван и заточен без особено потрепване на клепача от страна на който и да било! Съдия в Районен Съд - София, издал "нелепа" и нереална присъда в отговор на питане защо го е сторил при наличието на доказателства за невинност, отвръща "Мислех,че на някоя от другите инстанции присъдата ще падне.."
Другите инстанции препотвърдиха присъдата. Човека беше заточен! А съдията за празниците ще бъде със своето семейство! Ще отбележи и началото на новата година... Другите съдии и прокурори също! Един от тях, който беше наясно със невинноста на моя близък, въпреки, че твърдеше обратното в съда, ни каза следното:
-Такъв е животът!