четвъртък, 10 януари 2013 г.

За да не излезе, че вече само във facebook изявявам букворедие, ето какво вчера се зорих да пиша на телефон ..

Няма да съм Борназе, не го ли напиша! Ако човек е имал поне минимален досег до истински култура и изкуство от какъв и да е порядък, или дори е чел и чувал за някакви сегменти от това звено, то с лекота би установил, че към момента хората на изкуството тук са претърпяли драстична мутация на личността и ампутация на творческият им подем, ако въобще някога е бил наличен такъв. И не ми се слуша и чете за зрителска или финансова ревалентност, аз визирам състоянието на духа и практиката, нуждата на твореца да е творец дори повече от хляба. Като цяло почти всички изпълняват НЯКАКВА НОРМА, думата "творят" скоро не е излизала да се проветри от килера в истинската си същност! Не се борят за нищо съществено, но се борят за всичко което тече по канала на организираната профанизация из масите. Пробвайки да се докоснат до западен модел в работата си, Те търсят "идеите си" в интернет и в паничките на достижимите за тях примери от които си мислят, че са отделени чрез клетъчно деление. И че няма примери да кажем, ще е смешно! Ами литературата се опитва да блесне с вулгарност и изкривен практицизъм, пък и сервирана на читателя с минимум изказни средства на битово социално ниво изглежда като претоплена вечеря на сутринта. Журналистиката не я и обсъждам, като дете откривах толкова .. ама толкова много изкуство в нея, имаше някои кадри на бранша тук, които бяха достойни за BBC, ала сега и в най-силните си отдели има статут на публичен чат канал за лафене с липса на достоверност и премного ненужни никнейми, даващи гласност на всякакви теми подсилващи търсената дебилност на обществото и заобикалящи очеизвадно значими казуси и дилеми. Кинематографията се подмокри от кеф като ѝ светна крушката, че от време на време може да нарича некадърието "некомерсиално кино" с цел най-накрая да си го комерсиализира с подобен етикет. На среща с редактори и всякакви ситуационисти, концептолози, брахиозаври и стегозаври разбирачи относно фотосесия се разглеждат кадри от VOGUE! Художници, скулптори .. там всичко си личи от един път. Но преди всичко си личи, че нещата са си повече на приказка, тъгашеско интересчийство, алкохол и бурна драматургия. Театъра има проблясъци, определно има възход от известно време, но това ще се запази само ако не си повярва прекалено и не вирне нос безпредметно, заради което е губил вниманието на зрителя на няколко пъти след силни вълни на подем. Ааа, и ако не продължи да задълбава във излишната истеричност и меланхолия, която си каза своето в западна Европа и позатихна преди да ѝ плеснат една зад врата. За музиката, то си е ясно, това е истината и ВСИЧКИ СА МУЗИКАНТИ! Не им трябват ноти, не им трябват инструменти, не им трябва музикална култура и работещ слух за извисените и божествени звуци! Трябват им следната посуда: клавиатурa, всякакви кухненски уреди снимащи видео и много YouTube, FaceBook и талант от Бога да ги сплескат в симбиоза с още един/два щриха от бъдещето. Момент да си издухам носа ... Но не искам да навявам песимизъм, едно заглавие вчера без да крия, ме мотивира и зареди до горе: "Предлагат паметника на НДК да се превърне в катерица"! Та, бих продължил още много, но така хубаво свири Джанго Рейнхарт "Minor Swing", че все едно ме пита защо ли пиша всичко това в този ранен за мъдруване час .. Мислете, размисляйте, премисляйте, творете, бъдете не повече от достатъчно практични и не забравяйте да дишате и през днешния ден.

Ваш предан хейтър и хроникьор от бездната, Борназ! :)


Един финален акорд с който ще се обоснова за написаното в някаква степен. Много от Вас, които ме познавате добре, знаете, че от детството си, от време славно досега съм бил винаги около най-големите дейци на изкуството тук. Те са част от всичко това, което представлявам личностово. И звучи просто сърцераздиращо, същите към ден днешен да ми казват с половин уста "Ами, то вече няма смисъл нищо да правя." Не можете да си представите колко страшно бедствие е това да загине духът на един творец, още повече на културата на една географска точка, защото с нея си отива и последния плам който може да я грее в по-смътно време. За това и историята не може да помогне, то се случва тук и сега. Отделно съм на мнение, че и историята на "татковината" не би имало с какво да допринесе, даже обратното, но да не влизам в спорове отново ..

И пак да не забравим, Джанго Рейнхард!