неделя, 25 октомври 2009 г.

Методът Шултхайс

Ситуацията изглеждаше много напечена. Отвлеченият самолет беше кацнал преди няколко минути, терористите излъчиха условията си по предавателя и накрая добавиха, че ако не бъдат изпълнени, машината ще хвръкне във въздуха. Кризисният щаб заседаваше в контролната кула на летище “Лида”.
– Има само един изход – предложи някой. - Трябва така да изтощим терористите, че да ги доведем до нервна криза.
– Много добре. Но как?
– Има само един отговор: Шултхайс.
Десет минути по-късно с колата на шефа на генералния щаб и двоен ескорт се появи Йехескел Шултхайс – звездата на израелския бюрократичен апарат. Пристигна направо от хлебозавода, където повече от три денонощия без прекъсване бе преговарял със синдиката на пекарите за двупроцентово увуличение на тарифната справка. Докато траеха преговорите, в градската болница един след друг постъпваха синдикални бойци със симптоми на тежко нервно-психическо изтощение. Само Шултхайс си остана бодър.
Сега получи инструкции лично от министъра на отбраната:
– Ако не можем да освободим по друг начин заложниците, ще ги разменим срещу задържание терористи. Вие, Шултхайс, имате пълен картбланш при воденето на преговорите с похитителите. Прилагайте обичайните методи. Дръжте се с тях като с редовните израелски данъкоплатци.
– Окей – отвърна Шултхайс, поръча чай с лимон и помоли да повикат телефонистката от неговата канцелария.
Когато Илана беше готова, влюзоха в радиовръзка със самолета.
От пилотската кабина се чу дебел мъжки глас:
– Смърт на евреите. Говори организация “Черен септември”. Следвайте нарежданията ми.
– Момент – прекъсна го Шултхайс. - Трудно се разбира. Кое е черно – организацията или септември?
– Затваряй си устата!
– Извинете, но кой сте вие всъщност?
– Какво значение има кой съм?
– Откъде мога да знам, че наистина сте терорист? Може да сте някой от пътниците.
– Бих ли разговарял с теб в такъв случай?
– Може да ви държат пистолет на слепоочието.
– Е, и?
– Това коренно би променило ситуацията. Значи не може да става и дума за директни преговори, а за типичен случай на посредничество...
– И каква е разликата, по дяволите?
– Огромна, господине. В случай на посредничество трябва да включа и друга инстанция. Както виждате, готов съм да работя с вас, но трябва да спазвам правилника. Та как е името ви, моля?
– Капитан Джамил Рафат.
– С едно “к” в средата ли?
Чу се нервно хриптене. После се обади капитанът на самолета:
– Той е водачът на групата, можете да ми вярвате.
– Водя ви като временен свидетел. Номерът на паспорта ви?
– 75103/97381
– Къде и кога е издаден?
На това място капитан Джамил Рафат отново пое разговора.
– Ако преговорите не започнат до 20 секунди, взривяваме самолета!
– Двайсет секунди, считано от кога?
– Какво?
– Имам предвид кога започват двайсетте секунди?
– Започват сега, веднага, в този момент.
– Колко ви е часът?
– 11 и 29, дявол го взел!
– По моя часовник е едва 11 и 22. почакайте, ще накарам да ни дадат точно време. В такива ситуации всяка секунда може да е от значение. Моля изчакайте.
– Ало! - крещеше капитан Джамил Рафат, но връзката вече беше прекъсната и остана така поне три минути. После капитан Джамил Рафат влезе във връзка с контролната кула и това, което чу, беше гласът на Илана:
– Кой е разправял, че съм излизала с Хаим?... Дудик лъже... Ти познаваш Дудик, нали?... Капитан Джамил Рафат? Най-после. Вече ви търсят. Моля, говорете.
И капитан Джамил Рафат заговори:
– Искаме незабавното освобождаване на 390 борци за освобождение на Палестина, които сте арестували. Диктувам имената...
– Моля не по телефона – прекъсна го Шултхайс. - Освен това 390 освободени далеч надхвърлят допустимата квота. Нямаме транспорт за толкова хора. Как ще ги извозим? Аз си мисле за шест-седем, хайде, най-много осем.
– 390.
– Девет, от мен да мине. Защото единият заеква.
– Няма да се пазаря.
– Е, добре, десет. Шестима, когато споразумението ни влезе в сила, трима – на 31 октомври и четирима – на...
– Сега, веднага, и то всички до един!
– И десетимата?
– 300.
– Единайсет, но при условие, че няма да искате разписка, че са върнати.
– 250. И това е последната ми дума!
– Дванайсет. Повярвайте, няма да ми е лесно да го издействам...
Връзката между пилотската кабина и контролната кула отново е прекъсната. След възстановяването й до ушите на капитан Джамил Рафат достигнаха странни фрази: “Галилея – Импорт – Експорт”... Шехтер и Гуревич... Да, всички са си тръгнали... Не, няма никой тука...”
После разтревоженият глас на капитана на самолета се намеси в разговора:
– Внимание, капитанът вика контролната кула. Похитителите се подготвят да запалят експлозив. Поставят ултиматум от 30 минути. И не се шегуват. Внимание. Повтарям. Контролната кула. Разбрахте ли ме? Ултиматум. Трийсет минути.
– Разбрано – рече Шултхайс. - Но ми трябва писмено. Кажете на похитителите да напишат на хартия за писма “Забена” приблизително следното: Ние, долуподписаните терористи, живущи там и там, декларираме с настоящото, че възнамеряваме да взривим намиращия се на летище “Лида” самолет посредством еди какви си химични вещества и т.н. В три екземпляра. На еврейски, арабски и фламандски. Желателно е да приложат и паспортни снимки.
Капитанът на самолета не отговори. Вместо него се обади капитан Рафат и поиска да изпратят линейка с екип от Червения кръст.
– При нас се нарича Червената Давидова звезда – поучи го Шултхайс.
Рафат се направи, че не го чува.
– Колата да е с бял флаг и да се доближи до самолета... - говореше той, като дишаше тежко.
– Какъв размер?
– Кое какъв размер?
– Какъв размер да е флагът?
– Изобщо не ми пука, идиот такъв. Малък бял флаг.
– Имаме два флага, единият – 78 на 45, а другият – 65 на 30, но той е даден за пране. Ако другият ви е много голям, мога да поръчам да доставят от Хайфа някой по-малък.
От гърлото на водача на терористите се изтръгна глухо стенание:
– Елате без флаг.
– Аз или линейката? Моля ви да реши4те. В противен случай няма да знам какво да пиша в протокола. Ало? Ало?
Никой не отговаряше от другата страна на линията. После похитителите обявиха, че ще освободят заложниците срещу 25 палестинци при условие, че няма повече да преговарят с този Шултхайс.
Шултхайс излезе с предложение за смесена комисия, състояща се от един акредитиран терорист от ивицата Газа, един безпартиен юрист и господин Бар-Бициа от министерството на транспорта.
Капитан Рафат попита дали е възможно да му изпратят лекар. Гласът му звучеше глухо и отпаднало.
Не след дълго и заместникът му, който пое микрофона, показа явни признаци на нервно разстройство. Той заяви, че командният състав на похитителите е взел решение да отлетят в друга страна веднага щом машината зареди. Свързвам ви с нашето горивно депо – каза Илана и предостави на всеослушание следният диалот:
Зива (телефонистката на депото): Съжелявам, Шехтер – началникът на отдела, излезе...
Рафат: Кога се връща?
Зива: Нямам представа. Може би се храни в момента.
Рафат: Отворете депото или ще се случи нещастие.
Зива: Ама ключовете са у Мотке, а пък...
Рафат: Броя до три. След това моите хора ще взривят самолета. Едно, две...
Шехтер: Ало, тук е Шехтер, “Галилея – Импорт – Експорт”. С какво мога да ви бъда полезен?
Рафат (с умрял глас): Тук черен... имам предвид “Черният октомври”... Искаме да се махнем от тук... само да се махнем...
На това място Шултхайс отново пое разговора:
– Капитан Рафат? Всичко е наред. Цистерната ще дойде всеки момент.
Той кимна на министъра на отбраната. Министърът на отбраната кимна на командващия оперативните части. Останалото е известно от вестниците, които във въртележката на събитията са пропуснали една малка подробност. Трябваше да добавят следното:
“След успешно приключилата мисия на летище “Лида” Йехескел Шултхайс се върна в хлебозавода, където продължи преговорте с пекарите”
EVERYTHING IS COMING SOON!