събота, 13 август 2011 г.

Вървял човек и намерил щастие.
- Ти чие си? - попитал.
- Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
- Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
- Защо така? - попитал човекът щастието.
- Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече. (Из http://prit4ite.blogspot.com)