четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Една сутрин, късно вечерта се катерех надолу по крушата, за да бера сливи и макарички! Слънцето грееше и валеше силен дъжд, а мъглата се беше спуснала високо под дърветата! Нямах нито едно трамлефлабълче. Прочетох следните букви от прозрачния дневник на едно цвете: "Аз съм цвете, храня се с батерии и ходя със намордник." Вече не знаех твърде много за цветето. Сега цветото искаше да не разбере нещо за мен и ето до какво не доведе това. Побягнах и мина много време. Годините се топяха, но не е възможно години да се топят, затова повече няма да споменавам такова нещо, никога! Веднъж на 31-ви февруари, лятото, късно през нощта под жаркото слънце, когато навън беше толкова студено, че същото направо изгаряше всичко живо, птичките весело плуваха в океана, а котките летяха спокойно, необезпокоявани от пълзящите пчели и опозиционни лидери. Нещеш ли, при падането на носорога се чу странна песен от високоговорителя на левия му ботуш, недвусмислено обут на предния му заден дясноляв среден носорогски крак. В песента не се пеело, затова не можело да стане хит, но понеже и музика нямало - направо нямало песен, нито нищо. Оттук нататък цветето вече не знаело, че аз знам песента му, защото нямало нито песен, нито музика, нито запалка и дръжка от дрешник. Благодаря! След това, гледам един сляп се подиграва на облеклото на друг – глух и ням калпазанин със пушка и балетна пачка , а той му вика - стига си ме псувал така бе, какви са тия думи! Това дори не го помня! И тръгнах надругаде, пак. Както си вървя в пустинятав минало време, една полярна мечка ми проговори с рибен глас: "Какво правиш тук, страннико, продаваш ли кабели?" Тогава си помислих на ум, изричайки на глас - "аз сънувам" и се събудих в бара на "Лойд и Лизи" в Дъблин, където един лъв и една маймуна си говореха за мен и пиеха бърбнн нещастниците мизерни, гледайки ме сурово. Предизвиках ги на бой, и така свирихме на цигулки до сутринта. Не можехме да можем нищо, затова откликнахме на рипване и просто си се фръцнахме на френски ..
Приказка: „Какъв невероятен facebook имаш“, казала Червената Шапчица. Терминатор III я погледнал с отвращение и казал: Ти предаде Англия, сега ще Те обеси Фродо с тирантите си! Из „Приказка за Мики Маус“ глава 1-ва. Глава 2-ра. На Мики Маус му трансплантирали ново сърце и той незабавно отишъл в гората и се заровил жив, за да може всички да бъдат щастливи и да имат много деца. Така свършил разказът за тиган на име Антоан Бранденбургски, който сам се осъдил на смърт и издал първия си, четвърти албум!
Събуждам се, гледам спя. Отварям вратата, тя заключена.