събота, 8 октомври 2011 г.

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна. Цели две години жената така донасяла вода до вкъщи – по една делва и половина. Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост, а бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само на половината от това, което се очаквало от нея. След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената: - Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом. Възрастната жена се усмихнала: - Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса.
"Каквото е златна брънка на носа на свиня, също е жена хубава, но безрасъдна." - Притчи 11:22 - Библията си остава универсален наръчник N1 по въпросите на земното човечество!
Вървял един човек и намерил съвест. - Какво да правя сега с теб? - зачудил се той. - Ами приюти ме, нахрани ме! Послушал я човекът, даже преизпълнил обещаното и я сложил да спи. Така съвестта спи и до ден днешен ...