неделя, 15 януари 2012 г.

Ситуацията е следната: на фона на пъстрите кибернетични бюлетини за балкански неразбории от всевъзможен разнополюсен характер и улисан от разни четива за поточната линия за ордени "Първанов", раздавани като рекламни диплянки, попаднах на стената във facebook на Виктор Стоянов, който трябва да помните от прекрасния му съвместен труд със Стоян Михалев преди дузина лета на родната музикална сцена. На нея се пъстрееше тази фотография, която за пореден път ме кара да се вгледам с няколко минутно мълчание:
Не казвам нищо конкретно и не трябва. Тези хора, от тази фотография, също(чат/пат)са получавали отличия. Тя бива последвана от много интересно интервю във в-к "Труд" със Мартин Пантелеев, новия главен диригент на Софийската филхармония. Цитирайки "Труд" и Виктор, ето как г-н Пантелеев отговаря на следния въпрос: " Виолета Цветкова (Труд)- Как мислите, ако политиците слушат повече музика, ако гледат повече театър и филми, ще бъдат ли по-добри в държавните дела? М.П.- Не мога да твърдя, но познавам много политици в Германия, които наистина са на “ти” с изкуството. Срещал съм Ангела Меркел често на концерти и съм разговарял с нея. Обществото изисква тези хора да присъстват в културния живот и ако не го правят, не ги избира повече." Това също няма причина да се коментира, затова финализирам с многозначителната реч на Чарли Чаплин, която не по-различно, прости ми попадна за пореден път в кръгозора, а всичко това за няма и 10 минути. Нали всичко, което НИ трябва е около нас,а? И баба ми така казваше ..