петък, 31 декември 2010 г.

1-ви ЯНУАРИ, 2011-та година: Изкачването към по-висока точка е нормално за всеки, независимо кое време и сезон е, но истинската цел е да надграждаме и да се самонадграждаме с добродетели, които да излъчваме за всички!:) Надявам се, че за всеки предстои една оптимизирана и сладостна година, която няма да поднaся страдания, самота, неразбирателства и всякакъв глад за който и да било, без значение слаб или дебел, светъл или тъмен, бавен или бърз, успял или драпащ ..

1 January, 2011: Let's build ourselves with virtues that will radiate! This year will not brings suffering, loneliness, hunger and disagreements for anyone .. Onward and upward!!! Happy New Year to my friends and colleagues from Bulgaria, Britain, Ireland, Russia, Spain, Japan, Italy, Egypt and the world .. :):):)I almost forgot Ireland and the UK .. I love you guys!

събота, 25 декември 2010 г.

петък, 24 декември 2010 г.

Една стара писмена речетативност - Бориски (!Б.) и Борназ(А.)



Сутринта на 1934г.,Февруари месец, ден 12-ти, в графство ”Уиклоу” (Ирландия).

Семейство Лимърик бяха събудени от аромата на чай от стари ирландски билки и бисквити с канела, мед и орехи.
Всички седнаха на масата, прилежно поставиха снежно белите кърпи с избродирания лик на Майкъл Джексън на нозете си и започнаха бавно и задълбочено да се хранят - хранеха се по цял ден, всяка една свободна минута, всяко едно свободно движение беше концентрирано в това да се угояват.
След идея време старият Джордж-старши измърмори нещо под мустак. Устата му беше пълна с бисквити, затова се разбра само:”Къде е Джордж-младши?”
Джордж-младши беше най-малкото дете от петчленното разноклетъчно семейство Лимърик от Уиклоу. Б.

***

Явяваше се нещо като "печалния образ" в династията Лимърик и това се подразбираше по отношението към него от страна на семейството, селото, магазинера О'Монъри, Металика, някой части на Лондон и някой американски щати като Айдахо, Оклахома, Аризона, Мисисипи и университета в Съсекс!
В отговор на питането от Джордж-старши, г-жа Улстерлейн Уиклоу (кръстена на остров Улстер) се почеса по рамото, завъртя се надясно, плясна с ръце и отговори: ” При онова момче Гренауей, дето се увлича по астрономия! ”- последва смръщтване и отхапване на солидно парче селски пай с лук. Дълбоката неизопачена истина обаче беше, че Джордж-младши - освен,че мразеше името си и постоянно го заместваше с други имена, беше силно увлечен от прецизните хирургически разрези и съответно, от сестрата на Гренауей, Гуендолин, която ги практикуваше незаконно с превръзка на очите! А.

***

Както може би се досещате, по един банален патент, тук е мястото да споменем, че тя не му обръщаше никакво внимание, но... това не е така. Тя с голямо нетърпение очакваше момента, Джордж-младши да позвъни на телефона на брат ѝ, който се състоеше от две чашки свързани с коноп, и да го повика да врътнат една остеотомия. Техните игри не бяха обикновени.
Докато другите деца се гонеха из парка, играеха на дама и въртяха китайски пумпали, „троицата ДГГ” конструираше цикличен резонансен ускорител на заредени частици, в който магнитното поле е постоянно, а се мени честотата на ускоряващото електрично напрежение. Също така по цели нощи четяха висша литература отнасяща се за физиката и станахa специалисти по елементарните частици. През уикендите се отдаваха на изучаването на линейният ускорител, циклотронът, фазотронът и прочее. Б.

***

Тук е моментът да прегледаме и „досието” на Гуендолин, любезно предоставено Ни от Скотланд Ярд в тясно съдействие с българската ДС и няколко полу легални организации с достъп до архиви на миграционни служби от Сибир до Шри Ланка.
Тя бе момиче, високо ололо 170/270см ; косата и бе кестеняво-руса-зелено-цикламена, а очите огнено прозрачни, като син портокал .. слаба и симпатично ококорена, погледа и шареше като на малко коте, а на любознателността и се възхищаваха нобелови лауреати от цял свят, които още не знаеха за съществуването ѝ..
Но и липсваше нещо съществено! Нещо с което Бог я дари наскоро, а именно Джордж (наричащ себе си Пантомимас), идеалният асистент в научни и творчески начинания?
Споменахме го преди малко и се очаква той да вземе най-голям хонорар за тая история, че се явява основно действащо лице!
Та, Гуендолин .. Гуендолин и брат и Гренауей бяха израснали без майка, което бе довело до последствието баща ѝ и брат и да я наричат мамо .. или нещо подобно! Таткото на Гуендолин беше прекрасен човек! Много опитен и оптимално беден часовникар получил неочаквано наследство от неродения си чичо Ангъс, който се свързал с него трансцедентално от някаква гара в Ница преди има/няма 2 години с жетон за телефон и съответно чрез самия телефон. Всъщност, наследтвото бил самият жетон и още няколко от същия тип. Оказали се изляти от рядка сплав от космически прах и прахта за пране на Британския Кралския Двор. Докато чичо Ангъс говорел по телефона, от нищото се появил стар автобус каран от 4 годишен пожарникар (в мечтите си) и го убил на място. Нещо, което било предисвестено на Ангъс от Daft Punk.
Единствения човек с който било известно, че клетникът е имал някакъв контакт през живота, бил бащата на Гуендолин и Гренауей, който викал в слушалката, цитирайки телефона: "Ало, ало, ало!? Искам с маслини, без лук .."
Наследил кръглите жетони, няколко книги, мръсна торба и инициализирани кърпички на най-реномирани европейки хотели.
Цялата тази история силно съмнявала тримата приятели и дори и не подозирали какво е да караш стар руски мотор по недостроената от японска предприемаческа фирма със виетнамски работници - магистрала! Ще се върнем на историята след малко .. А.

***

Беше 13-ти Март. 1670 (пр. Хр.), 7:00 сутринта. Малкият розов язовец на име Джерамая, бутна капака за домашни животни на вратата, влезна вътре запали свещ пред снимка на Лени Кравиц, помоли се, отпуши канала на мивката и си тръгна. Истината е, че ако не беше този язовец, сега Джордж-младши щеше да има най-малко 3 крака и рядката дарба да заварява метални елементи само с кихане.
Въпросният смел язовец спаси Джордж от натравяне със сурови лешници, смесени с сурикатско мляко и вносна чубрица (размина се само с розова козина), но да се върнем на историята, но да преразкажем сутринта. Б.
***

Джордж се събуди от аромата на изгоряла хартия (плаката на Мадона се бе самоподпалил), бръкна с два пръста в бурканчето с Дижонска горчица и каза:”Днес ще го карам на фотосинтеза и гама лъчи!”, облече стара самурайска броня и се запъти към Гренауей и Гуендолин, пропускайки закуската за която бе призован от баща си, фъфлейки, вероятно заради уста пълна с бисквити! АБ

***

Стария и познат път никога нямаше да спре да го изненадва и въвлича в нелепи приключения, а това беше важно за по-затворените и бедни момчета с богато въображение в литературните среди ..
Мисълта за Гуендолин изпълваше дробовете му с кислород, след кратко разсъждение се оказа, че пръст в това има и носът му, до толкова до колкото носовете имаха пръсти. Той махна кислородната маска и се замисли, дали това има общо със състоянието му към момента!? Така взе да става много сложно и съжденията спряха! Щеше да е глупаво да си признае!
Ходеше чевръсто и минаваше през храсталаци, които разтикваше с меча си Ескалибур HCZ776B с LED дисплей и радио, бърз достъп до социални мрежи и електронен подпис.
Съзнанието му бълваше анализи за възможностите за развитие на екипа им и средата като пречка . А и някой други фактори! Гуендолин имаше силно развито интелектуално присъствие и не отчиташе елементарни величини като успеха под формата на признание. Гренауей също, но страдаше от параноя, фобии и страхови неврози, които пречеха и на интелектуалното. Трудно се свикваше със среднощното му представление в което на сън викаше " Бушоните, бушоните, бушоните, кой развъртя бушоните? " и " Нашата Система - 442 ". А.

***

Джордж стигна до олющената входна врата на Гренауей и Гуендолин, потропа точно 4.7 пъти с масивния си пръстен от ковано желязо с тамплиерски кръст на него и зачака.
Гуендолин искаше да изненада Джордж и спусна косите си с едничката цел Джордж да се покатери по тях. След като видя косите на младото момиче малкия Джордж просто кимна одобрително и постави брошура на шампоан, на който няма да споменаваме името, под вратата. След като никой не му отвори, той влезна по-най обичайния и логичен начин.
Купи 2 яйца от близкото магазинче, търгува ги с непознат японец за просо и ечемик, напръска ги със сок от зелена тимотейка и ги постави близо до една дупка. От дупката излезна животно познато още като къртица, захапа паничката със зловонната смес и се зарови обратно в земята. С помоща на сложни трандергбургски заклинания, Джон управляваше къртицата до дома на Гренауей и Гуендолин. После по най-прецизния начин се пъхна в прясната къртичина и излезна точно през 4-тата плочка на 3-ти ред от ляво надясно в мазето. С помощта на стари пиратски карти, стигна до стаята на двете деца. Б.

***

Близнаците - впрочем Г&Г бяха близнаци от щъркели на различни фирми за доставка на оборотни бебета със вселенски сертификат за качество, съответно немска и шведска - си бяха в стаята, която баща им бе окачил със цял куп часовници от всякакви епохи, типове, религиозна принадлежност и дори няколко от необозримото бъдеще! Тиктакаха така пронизително, че Пантомимас (Джордж) бе свикнал преди всяко влизане в стаята да си удря главата в камбана сложена на пиадестал пред помещението, след което да истиска гейпфрут на темето си и да си слага хавайско чадърче във ... но нека да не ставаме досадни!
- Закъсня! - скастри го Гуендолин. - Но се радвам, че дойде.. - и последва топла усмивка подкрепена от пърхане с мигли.
- Едва 8:20 е!? За какво съм закъснял? - очуди се Пантомимас и се изплю в канче.
- Провеждаме операцията ..
В този момент нахлу бащата на близнаците и се разфуча с някаква жълта покривка с дупка в средата (приличаше на някакъв операционен ивентар), която разпъна на една малка масичка, ниско до пода; не стана ясно каква роля играе покривката, защото, дефакто, дупката беше с размерите, почти на масичката. Сетне профуча покрай Джордж, като го потупа по рамото, излезе от помещението, върна се и стовари една огромна пица на импровизираната трапеза. Г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу потри доволно ръце и рече:
- Пантомимас, момчето ми! Днес е един личен празник на семейството Ни, към което вече Те числим .. - г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу се спогледа с децата си и продължи - На този ден скъпата ми съпруга трябваше да навърши 484 години! Светла дата! Нямаше как да не го отбележим с чудесна японска кухня ..
- Татко, пицата .. ! - поде Гуендолин със жален поглед. - .. хубава е! А.

***

Като чу тези думи, Мърлю (едно от имената на Джордж) потръпна. Единствената му реакция беше, да размени местата на двата си чорапа. Отвори уста с цел, нещо подобно на въпрос да изпълзи от устната кухина, но след 20 секунди, всички бяха зашеметени.
- Какво калкулатор ходи гол и бос, кафеникаво мисъл чанта чанта трябва?
Бащата на близнаците си записа казаното.
До късния следобед „операцията” беше проведена без спънки и при много топла атмосфера. Около 17:00 всички си изпиха хапчетата и след молба на госта беше извадена торбата на Ангъс. Настъпи оживление след краткото тършуване в дълбочините ѝ. г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу искаше да разбере смисълът на завещанието и главите в неговата къща бяха достатъчно да го изяснят.

Една писмена речетативност -
сезон есен/зима **** година,
шах играят трима ..
на Бориски (!Б.) и Борназ в невръстните творчески години ... (,А.
)

вторник, 21 декември 2010 г.

My eye ..

сряда, 15 декември 2010 г.

MOPPOSITE Pictures UCW 2011 - SHOT

Shot & Edit by Alex Bornaz

вторник, 7 декември 2010 г.

Personal Work with Anthony Arguirov 2010© A.Bornaz