петък, 12 март 2010 г.

Първосигнална хаотичност на мисленето и изразяване в дълбок неологизъм с ясно съзнание за съдържанието...


Аз, Александър Борназ, пиша тази лична статия с ясно осъзната отговорност за твърденията си и леката им налудничавост...

Тези дни ми се наложи на няколко пъти да водя диалог, измисляйки заобиколни ходове с които да не забия сабя в нечии гръб, защото винаги накрая ме бесят за непредумишленото ми престъпление, а от това ми писна.. В тази публикация ще се отнеса в мислите си до развитието на глезотията, липсата на реална стратего-политическа мистерия и поливането с восък на културната "инвазия" в застой.. Направих всичко възможно този разговор да не звучи осъдително спрямо който и да било, но водейки го в последно време с мои приятели и познати се оказа, че колкото повече истина бива доказвана със силата на думите и писаното слово, в толкова по-ожесточено сражение се материализира повдигналият за обсъждане въпроса и времето, дните, столетията го доказват в лицето на много персони погубили здравомислието си в очите на заобикалящия ги свят. Хаотична мисъл първа.., а именно липсата на стълбовидност при огромна част от питата на младежта. Ако едно време, под което разбирайте, заобиколени от социалистическа действителност, много млади хора вече бяха усвоили техническото развитие - "асансьор на личността", а именно издигане на същата по принципа на уреждане на формалностите със здравата нишка на човешката взаимоизгода, то векове по рано нещата са започнали със подемната сила на бутането от хуманоидна, а после и с конска сила на "интелектуалното" туловище на нечии отрок. Млад, красив и преуспял с дългогодишния си труд.... Пардон, нали беше млад, не исках да кажа "дългогодишен", авторска грешка.
Е, ако преди са искали да се качат с "асансьор" по усърдната стълба на личностивия успех, то днес някой млади просто се "телепортират".. Толкова много "личности" и интелектуални тигри не бях си представял, а аз съм си представял много по неприлични неща. Имам чувствителен, огнено-пламенен натюрел и цялата тази психологически неправилна форма на развитие ме притеснява, не защото често живота ми зависи от тези хора, или защото от дете съм унижаван от подобни нем, а защото срещу контрола, който структурно неправилната форма им дава, не възстава почти никой, даже мнозина пренастройват светогледа си актуално докато децата им биват обременени с тази възпитателна култура, вече усвоена от тези от които вземат примера си. А усърдно мислещите остават да тънът в самотен чувствен колабс на надежда и прозрения, които може никога да не бъдат споделени.. Ако от това не Ви е тъжно, по-добре ще е да не дочитате мисловния ми водевил! Ето защо:
Втората хаотична мисъл ме вълнуваше като дете и това оказа влияние върху изследванията ми през годините на съзряването ми. Ако познавахте структурата на конспиративния ум, той нямаше да е такъв. Ако разполагаме със едно единствено зъбно колело от него, това означава, че можем да сме част от механизма на принципа на дяловото участие и съответно, в това няма да има нищо тайнствено и мистично.. Който си плати, прибира. А каква е логичната, но недоказуема истина?! Хората биват огряни от информация по дадени теми от секретен порядък. Но това може да се случи, единствено когато тази информация е вече амортизирана, безполезна и съответно не е част от нишката, която може да доведе до вътрешността на зверското леговище. В другият случай тя бива измислена и то така, че да бъде възбудена сетивността на зрителя от съответната медия и по този начин да окаже влияние върху вярванията му със силата на (забележете отново) интелектуалния потенциал от хората с реална мощ в съзнанието, достигната от опит. Манипулацията е една от най-изкусните материи, в която има двуякост като символа на змея в Православието. За да синтезирам по-добре това, което се опитвам да заформа като идея, ще кажа така: Щом разбирате, как дадена строго пазена в тайна структура функционира или е функционирала, то значи сега тя е далеч по-развита, по-мощна и по-добре охранена от вашето внимание.
Третата хаотична мисъл, искам да поразкърти котилото на изкуството, особено тук и сега, в настоящата времева и географска материя и антиматерия.
Не го бранете колеги, не става така.. Това се нарича бизнес, търговия, PR креативност, браншови структури и светска дейност, но не ИЗКУСТВО. Дори и да се правят N-та стотин пърформънса в минута, интелектуалната идея на всяко събиране остава толкова назад или толкова неопределена, че просто не разбирам каква е същността на повода на сбирката. Изкуството е повече, самото.. Отдаване на вътрешното и неговото материализиране към различния и не така достатъчен свят. Не следвайте тенденции! Те са повече от срашни, така се превръщате във потребители и трансформатори на чужди идеи като свои. Трябваше ми много време и много отвращение към суетата за да го разбера. Сега се чувствам уязвен, но огрян от истината. Сегашните писатели са повече от интересни. Искат света да разбере за тях, да се запознае с имената им, а не със словото и съжденията им. Те яростно пазят творбите си от взаимстване, от подлагане на дебати, дори от цитиране.. Така ли днес знаем за Шоу, Уелс, Твен или Оскар Уайлд!? Последния дори е давал и златно петаче за раздумка на труда си. Думите на тези хора не се премерват в грамаж, а във внушение. То е част от извора на съзнанието. Те представят себе си, чрез личностовото си развитие. Опитват се да отгърнат вратите на съзнанието Ви и така да покажат колко е широк всъщност светът... Не пазете изкуството си за себе си. Хранете се от него, но не го превръщайте във суета, тя е така опасна, че някои и до края на живота си не го разбират..

Това е част от книжка, която написах преди време, докато осъзнавах какво точно представлява да си тук и сега, малко след като излязох от болница..

Умът е форма на готварство..