Сутринта на 1934г.,Февруари месец, ден 12-ти, в графство ”Уиклоу” (Ирландия).
Семейство Лимърик бяха събудени от аромата на чай от стари ирландски билки и бисквити с канела, мед и орехи.
Всички седнаха на масата, прилежно поставиха снежно белите кърпи с избродирания лик на Майкъл Джексън на нозете си и започнаха бавно и задълбочено да се хранят - хранеха се по цял ден, всяка една свободна минута, всяко едно свободно движение беше концентрирано в това да се угояват.
След идея време старият Джордж-старши измърмори нещо под мустак. Устата му беше пълна с бисквити, затова се разбра само:”Къде е Джордж-младши?”
Джордж-младши беше най-малкото дете от петчленното разноклетъчно семейство Лимърик от Уиклоу. Б.
***
Явяваше се нещо като "печалния образ" в династията Лимърик и това се подразбираше по отношението към него от страна на семейството, селото, магазинера О'Монъри, Металика, някой части на Лондон и някой американски щати като Айдахо, Оклахома, Аризона, Мисисипи и университета в Съсекс!
В отговор на питането от Джордж-старши, г-жа Улстерлейн Уиклоу (кръстена на остров Улстер) се почеса по рамото, завъртя се надясно, плясна с ръце и отговори: ” При онова момче Гренауей, дето се увлича по астрономия! ”- последва смръщтване и отхапване на солидно парче селски пай с лук. Дълбоката неизопачена истина обаче беше, че Джордж-младши - освен,че мразеше името си и постоянно го заместваше с други имена, беше силно увлечен от прецизните хирургически разрези и съответно, от сестрата на Гренауей, Гуендолин, която ги практикуваше незаконно с превръзка на очите! А.
***
Както може би се досещате, по един банален патент, тук е мястото да споменем, че тя не му обръщаше никакво внимание, но... това не е така. Тя с голямо нетърпение очакваше момента, Джордж-младши да позвъни на телефона на брат ѝ, който се състоеше от две чашки свързани с коноп, и да го повика да врътнат една остеотомия. Техните игри не бяха обикновени.
Докато другите деца се гонеха из парка, играеха на дама и въртяха китайски пумпали, „троицата ДГГ” конструираше цикличен резонансен ускорител на заредени частици, в който магнитното поле е постоянно, а се мени честотата на ускоряващото електрично напрежение. Също така по цели нощи четяха висша литература отнасяща се за физиката и станахa специалисти по елементарните частици. През уикендите се отдаваха на изучаването на линейният ускорител, циклотронът, фазотронът и прочее. Б.
***
Тук е моментът да прегледаме и „досието” на Гуендолин, любезно предоставено Ни от Скотланд Ярд в тясно съдействие с българската ДС и няколко полу легални организации с достъп до архиви на миграционни служби от Сибир до Шри Ланка.
Тя бе момиче, високо ололо 170/270см ; косата и бе кестеняво-руса-зелено-цикламена, а очите огнено прозрачни, като син портокал .. слаба и симпатично ококорена, погледа и шареше като на малко коте, а на любознателността и се възхищаваха нобелови лауреати от цял свят, които още не знаеха за съществуването ѝ..
Но и липсваше нещо съществено! Нещо с което Бог я дари наскоро, а именно Джордж (наричащ себе си Пантомимас), идеалният асистент в научни и творчески начинания?
Споменахме го преди малко и се очаква той да вземе най-голям хонорар за тая история, че се явява основно действащо лице!
Та, Гуендолин .. Гуендолин и брат и Гренауей бяха израснали без майка, което бе довело до последствието баща ѝ и брат и да я наричат мамо .. или нещо подобно! Таткото на Гуендолин беше прекрасен човек! Много опитен и оптимално беден часовникар получил неочаквано наследство от неродения си чичо Ангъс, който се свързал с него трансцедентално от някаква гара в Ница преди има/няма 2 години с жетон за телефон и съответно чрез самия телефон. Всъщност, наследтвото бил самият жетон и още няколко от същия тип. Оказали се изляти от рядка сплав от космически прах и прахта за пране на Британския Кралския Двор. Докато чичо Ангъс говорел по телефона, от нищото се появил стар автобус каран от 4 годишен пожарникар (в мечтите си) и го убил на място. Нещо, което било предисвестено на Ангъс от Daft Punk.
Единствения човек с който било известно, че клетникът е имал някакъв контакт през живота, бил бащата на Гуендолин и Гренауей, който викал в слушалката, цитирайки телефона: "Ало, ало, ало!? Искам с маслини, без лук .."
Наследил кръглите жетони, няколко книги, мръсна торба и инициализирани кърпички на най-реномирани европейки хотели.
Цялата тази история силно съмнявала тримата приятели и дори и не подозирали какво е да караш стар руски мотор по недостроената от японска предприемаческа фирма със виетнамски работници - магистрала! Ще се върнем на историята след малко .. А.
***
Беше 13-ти Март. 1670 (пр. Хр.), 7:00 сутринта. Малкият розов язовец на име Джерамая, бутна капака за домашни животни на вратата, влезна вътре запали свещ пред снимка на Лени Кравиц, помоли се, отпуши канала на мивката и си тръгна. Истината е, че ако не беше този язовец, сега Джордж-младши щеше да има най-малко 3 крака и рядката дарба да заварява метални елементи само с кихане.
Въпросният смел язовец спаси Джордж от натравяне със сурови лешници, смесени с сурикатско мляко и вносна чубрица (размина се само с розова козина), но да се върнем на историята, но да преразкажем сутринта. Б.
***
Джордж се събуди от аромата на изгоряла хартия (плаката на Мадона се бе самоподпалил), бръкна с два пръста в бурканчето с Дижонска горчица и каза:”Днес ще го карам на фотосинтеза и гама лъчи!”, облече стара самурайска броня и се запъти към Гренауей и Гуендолин, пропускайки закуската за която бе призован от баща си, фъфлейки, вероятно заради уста пълна с бисквити! АБ
***
Стария и познат път никога нямаше да спре да го изненадва и въвлича в нелепи приключения, а това беше важно за по-затворените и бедни момчета с богато въображение в литературните среди ..
Мисълта за Гуендолин изпълваше дробовете му с кислород, след кратко разсъждение се оказа, че пръст в това има и носът му, до толкова до колкото носовете имаха пръсти. Той махна кислородната маска и се замисли, дали това има общо със състоянието му към момента!? Така взе да става много сложно и съжденията спряха! Щеше да е глупаво да си признае!
Ходеше чевръсто и минаваше през храсталаци, които разтикваше с меча си Ескалибур HCZ776B с LED дисплей и радио, бърз достъп до социални мрежи и електронен подпис.
Съзнанието му бълваше анализи за възможностите за развитие на екипа им и средата като пречка . А и някой други фактори! Гуендолин имаше силно развито интелектуално присъствие и не отчиташе елементарни величини като успеха под формата на признание. Гренауей също, но страдаше от параноя, фобии и страхови неврози, които пречеха и на интелектуалното. Трудно се свикваше със среднощното му представление в което на сън викаше " Бушоните, бушоните, бушоните, кой развъртя бушоните? " и " Нашата Система - 442 ". А.
***
Джордж стигна до олющената входна врата на Гренауей и Гуендолин, потропа точно 4.7 пъти с масивния си пръстен от ковано желязо с тамплиерски кръст на него и зачака.
Гуендолин искаше да изненада Джордж и спусна косите си с едничката цел Джордж да се покатери по тях. След като видя косите на младото момиче малкия Джордж просто кимна одобрително и постави брошура на шампоан, на който няма да споменаваме името, под вратата. След като никой не му отвори, той влезна по-най обичайния и логичен начин.
Купи 2 яйца от близкото магазинче, търгува ги с непознат японец за просо и ечемик, напръска ги със сок от зелена тимотейка и ги постави близо до една дупка. От дупката излезна животно познато още като къртица, захапа паничката със зловонната смес и се зарови обратно в земята. С помоща на сложни трандергбургски заклинания, Джон управляваше къртицата до дома на Гренауей и Гуендолин. После по най-прецизния начин се пъхна в прясната къртичина и излезна точно през 4-тата плочка на 3-ти ред от ляво надясно в мазето. С помощта на стари пиратски карти, стигна до стаята на двете деца. Б.
***
Близнаците - впрочем Г&Г бяха близнаци от щъркели на различни фирми за доставка на оборотни бебета със вселенски сертификат за качество, съответно немска и шведска - си бяха в стаята, която баща им бе окачил със цял куп часовници от всякакви епохи, типове, религиозна принадлежност и дори няколко от необозримото бъдеще! Тиктакаха така пронизително, че Пантомимас (Джордж) бе свикнал преди всяко влизане в стаята да си удря главата в камбана сложена на пиадестал пред помещението, след което да истиска гейпфрут на темето си и да си слага хавайско чадърче във ... но нека да не ставаме досадни!
- Закъсня! - скастри го Гуендолин. - Но се радвам, че дойде.. - и последва топла усмивка подкрепена от пърхане с мигли.
- Едва 8:20 е!? За какво съм закъснял? - очуди се Пантомимас и се изплю в канче.
- Провеждаме операцията ..
В този момент нахлу бащата на близнаците и се разфуча с някаква жълта покривка с дупка в средата (приличаше на някакъв операционен ивентар), която разпъна на една малка масичка, ниско до пода; не стана ясно каква роля играе покривката, защото, дефакто, дупката беше с размерите, почти на масичката. Сетне профуча покрай Джордж, като го потупа по рамото, излезе от помещението, върна се и стовари една огромна пица на импровизираната трапеза. Г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу потри доволно ръце и рече:
- Пантомимас, момчето ми! Днес е един личен празник на семейството Ни, към което вече Те числим .. - г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу се спогледа с децата си и продължи - На този ден скъпата ми съпруга трябваше да навърши 484 години! Светла дата! Нямаше как да не го отбележим с чудесна японска кухня ..
- Татко, пицата .. ! - поде Гуендолин със жален поглед. - .. хубава е! А.
***
Като чу тези думи, Мърлю (едно от имената на Джордж) потръпна. Единствената му реакция беше, да размени местата на двата си чорапа. Отвори уста с цел, нещо подобно на въпрос да изпълзи от устната кухина, но след 20 секунди, всички бяха зашеметени.
- Какво калкулатор ходи гол и бос, кафеникаво мисъл чанта чанта трябва?
Бащата на близнаците си записа казаното.
До късния следобед „операцията” беше проведена без спънки и при много топла атмосфера. Около 17:00 всички си изпиха хапчетата и след молба на госта беше извадена торбата на Ангъс. Настъпи оживление след краткото тършуване в дълбочините ѝ. г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу искаше да разбере смисълът на завещанието и главите в неговата къща бяха достатъчно да го изяснят.
Една писмена речетативност -
сезон есен/зима **** година,
шах играят трима ..
на Бориски (!Б.) и Борназ в невръстните творчески години ... (,А.)
