събота, 15 януари 2022 г.

Буквално, без да искам влезнах тук, но защо пък да пропускаме полза!? Темата да бъде:


Хах! Много интересна е ситуацията около "Dont Look Up" и крайните емоции, които абсолютно парадоксално в тон на идеята и структурата му, поникват из статуси и успяват да газират бая хора да се въвлекат в спорове около качествата му, като накрая просто някой списва, че всъщност не е искал да гледа Лео или Мерил Стрийп в подобни роли, а факта, че лентата сатанизира много елегантно профанизацията в модерната ѝ динамична и адаптивна опаковка, бива присмехулен, та чак жилещ към устоите на съвременния безверен човек и стига до алхимически сложното, макар и малко пренатяквано напоследък внушение, доколко мозъците обедняват и корозират зловещо отвътре, докато "лепим усмивки с филтри", това не се бистри кой знае колко, ако въобще е забелязано.
Трудно за детектване, но "инженерно" качество е и това, че през цялото време жужи усещането сякаш сценарият търси да произведе една единствена дума, която да звучи и да означава едно и също на всички езици и според всякаквите биещи се идеи, но всъщност само имайте предвид - никога не се боим от бронторокът зад ъгъла .. Един самотен + без никакви претенции от мен. 🙂