Не съм мислил в редове из блога от много време. Реших да поднеса темата в пакетче думи. Пиша Ви кратък, сбит разказ, който бива употребен за пояснение върху въпроса, защо някои стават фолк певици и какви обстоятелства ги заставят за последното.
Имало една млада дама. Тя искала да стане велика певица, дори леко по-велика от колкото реално искала. Фактите за нея били следните: Стояла затворена в семейното имение в Перник, като не стояла там и през нощите пернишки, и не шиела гоблени подпряна на прозореца на своята спалня, а махала с кърпичка на кавалерите си. С тъга в очите се любувала на кипящата дейност в близкия пункт за вторични суровини и подочувала с ушета припкащите в пространството звуци от издъхващия ВЕФ. Истинска феерия .. Така се точели дните, разтягали се мечтите и милейди си хвърляла лак след лак напразно. След като я пернал прав ток от машата, тя си измислила псевдоним - Мис Лейди или по-точно - МИ(С)ЛЕЙДИ.
За родителите на МИ(С)ЛЕЙДИ, не ще да е уместно да пиша. На братът на милейди оставали само няколко месеца и щяли да го пуснат, а Рачо не знам кой е. Асма нямали, но имали люлка. Времето е приятно за сезона.
Съдбата забелязала МИ(С)ЛЕЙДИ и не щеш ли, случило се нещо ..
Американска новинарска телевизия стриймваща в нета, обявила, че земята е под метеоритна заплаха. Случайно МИ(С)ЛЕЙДИ не знаела, че има такава телевизия, затова съдбата си спретнала опасна изненада.
Именно, метеорит паднал в Перник! Истинска експлозия, взривове, трясъци, отблясъци, брукат и дим. Перник бил съсипан, загубил величествения си блясък. Само имението на МИ(С)ЛЕЙДИ останало непокътнато. Било като магия с SMS, толкова невероятно. Младото момиче било изключително объркано. Дори си направила една снимка в "объркано състояние" с телефона, посредством огледалото. Звъннала на една приятелка да ѝ каже, че е в тотален ТИК-ТОК, но мрежата била срината. МИ(С)ЛЕЙДИ не се обезпокоила за нея, защото знаела, че метеоритния взрив не би ѝ навредил. Предишната вечер се била разцепила с едни пичове, затова не можело да се доразцепи и повреди повече.
Но имало и още нещо, нещо неподозирано. Космическата придобивка разпръснала финни частици, съдържащи азоти и мазоти, на атома малкото атомче, консерванти и всякакви фруктози от които всички голфове в Перник оживяли като във фантазията на Спилбърг.
И последните жители на Перник побягнали. Побягнали към София.
МИ(С)ЛЕЙДИ не знаела какво да прави и се опитвала да измисли план за евакуация от Перник. Цяла вечер си блъскала главата. Това го можела, затова много я блъскала. Даже като се сетила едни приятели как ѝ блъскали главата веднъж, разбрала, че колкото и да си я блъска, все ще е малко. Естествено, не се случило нищо ново. Така, тя зачакала в тъмата под вестибюла и тихичко ридаела. Минали часове и заспала. Сънувала пророчески сън, в който разбрала защо е оцеляла при застигналата я катастрофа. Преди година се случило следното: била на сватба на своя съученичка, която пак се омъжвала. Пак за Пацо-Пирона. Бизнесът му пак потръгнал и пак си взел кола. С колата пак я карал и пак било яко. Пак ходили в Пловдив. Пловдив пак бил там. И пак се върнали в Перник, пак да се женят. Сватбата минала прекрасно - булката колила прасе. Прасето пяло полу заколено. МИ(С)ЛЕЙДИ го снимала с телефона. Имало много гледания. Надявала се пак да снима прасе, ама с VERTU.
След сватбата, в ресторанта, на втория етаж било истинското пиршество - направо касапница. Прасетата не били от значение, сега всеки можело да заколи ближния. Нашата героиня всмукнала малко повече и на път към тоалетната се спънала в циганка, продаваща китки. Циганката залитнала и паднала през балкона на ресторанта. Почти никой не разбрал за случилото се, а който го видял, решил, че ако прасета се колят на церемонията е нормално да се хвърлят циганки през балкона в ресторанта. Не по-залитаща се оказала и МИ(С)ЛЕЙДИ, тя не паднала от балкона, защото нейния залит я отпратил в срещуположната посока, именно към стълбите. Падала много време, но паднала на меко. За нещастие, паднала върху котка и я убила. Това била котката на циганката. Стълбите свършвали точно на входа на ресторанта, под балкона, където била и мъртвата циганка. Мислейди се натъжила. Положила котката до циганката и всмръкнала тъжно. За секунда ѝ се сторило, че циганката и смигнала, след което просто изчезнала, изпарила се като дим. МИ(С)ЛЕЙДИ останала вцепенена и се огледала за други хора, но не видяла никого, освен някакъв руснак на метри от тях, който май бил паднал от същия балкон, но по цвета на лицето му разбрала, че това се е случило през изминалите дни. В нощния въздух се разнесъл гласът на АЗИС, който прошепнъл името на МИ(С)ЛЕЙДИ - Златка. Притреперал на дълго "а", като истинска фолк фурия. Поцвилил нежно, ахнал като тинейджърка и отшумял. Циганката била близка родственица на Азис ...
Младото момиче било сторило велика добрина и сега циганска благословия я покровителствувала. Била убила родственица на Азис, непредумишлено.
Внезапно усенена, тя се събудила. Било по обедно време. Разказа ставал все по-дълъг, а Алекс Борназ все повече пиел вино и пишел страшни глупости.
Незнайно защо МИ(С)ЛЕЙДИ се сетила, че една нейна приятелка, има братовчедка, на която сестра ѝ живеела в София. Нейната майка чела книга на Удхаус и им върнала следното съобщение:
" Дъгата е направена от малки цветни зайчета. Когато фея кихне се разжда бебе, бе пич. "
Благословията на Азис се носела над имението на МИ(С)ЛЕЙДИ и неговата протекция ѝ носела покой. Пропускаме още няколко часа и минаваме на развръзката:
През Перник минавал не друг, а някой си. Казвал се Митко, по паспорт. Кръстен бил на дядото на дядо си, който не познавал своя дядо. Това накарало баща му да се чувства горд, че той си познава дядовците. Искал да стане барон, тарикат, мутра и железен пич. Пътувал от Бургас през Перник към София, където щял да се представи за сръбски сводник на някакви собственици на заведение. Като разбрал за случилото се в Перник, му хрумнала страшна идея. И естествено я задвижил. Обмилял я по пътя докато преминавал от Бургас през Ямбол, Стара Загора, Чирпан, Пловдив, Благоевград и Кюстендил до Перник. Случило се следното:
Той пребил голфовете - някъде около 400 на брой, след което ги завързал един за друг и им избил по един фар за назидание. Оставил и такива с по два фара, за да не сваля цената на всичките, защото мислел да ги тунингова в София и да ги задвижи към Бургас, където един Илия щял да ги шитва на някакви Гърци, които продавали килими. Илия бил фитнес маниак, щял да става охрана на Митко, като му потръгне със софийските мафиоти.
Едва на тръгване от Перник със 400-те голфа, Митко зърнал нещо странно. Младо момиче му махало с кърпичка от един прозорец на "имение" без асма. Митко се изплюл и се изпъчил. Било добре за него, защото искал да се нарече Митко-Железото.
Вижте, вече едва се държа, въобще не мислех да сядам да пиша, събота вечер е .. Не ми се ходеше никъде, изключих си телефоните и мислех да почета или да погледам нещо. Трябва да сглобявам и едни макети. Чакат ме и два клипа и една реклама за монтаж, освен което още 100 задачи. Ясно е какво е станало - Митко я води в София, успява с тия мафиоти от заведенията, а тя става певица при същите. Илия продава голфовете, ама изчезва с парите. Митко е обещал едни пари (от голфовете) на някакви, дето му дали газови пистолети. Добре, че ги избили, защото .. Той после става футболист, от немай къде. Жени се за МИ(С)ЛЕЙДИ, ражда се Митко, кръстен на бащата на единия му дядо. Майката на МИ(С)ЛЕЙДИ се казвала леля Митка и тя също била щастлива. Ама Митко заминал за чужбина и мамата си ... Всичко хубаво от мен, Алекс Борназ!:)
Следговор от автора:
И значи, аз стоя .. и онзи .. пам-пам .. после гледа - мисли .. тряс .. накрая ТУФ-ТУФ-ТУФ и малеее .. А обстановката - дъжд пее, птички валят.
събота, 19 март 2011 г.
сряда, 2 февруари 2011 г.
петък, 31 декември 2010 г.
1-ви ЯНУАРИ, 2011-та година: Изкачването към по-висока точка е нормално за всеки, независимо кое време и сезон е, но истинската цел е да надграждаме и да се самонадграждаме с добродетели, които да излъчваме за всички!:) Надявам се, че за всеки предстои една оптимизирана и сладостна година, която няма да поднaся страдания, самота, неразбирателства и всякакъв глад за който и да било, без значение слаб или дебел, светъл или тъмен, бавен или бърз, успял или драпащ ..
1 January, 2011: Let's build ourselves with virtues that will radiate! This year will not brings suffering, loneliness, hunger and disagreements for anyone .. Onward and upward!!! Happy New Year to my friends and colleagues from Bulgaria, Britain, Ireland, Russia, Spain, Japan, Italy, Egypt and the world .. :):):)I almost forgot Ireland and the UK .. I love you guys!
1 January, 2011: Let's build ourselves with virtues that will radiate! This year will not brings suffering, loneliness, hunger and disagreements for anyone .. Onward and upward!!! Happy New Year to my friends and colleagues from Bulgaria, Britain, Ireland, Russia, Spain, Japan, Italy, Egypt and the world .. :):):)I almost forgot Ireland and the UK .. I love you guys!
петък, 24 декември 2010 г.
Една стара писмена речетативност - Бориски (!Б.) и Борназ(А.)
Сутринта на 1934г.,Февруари месец, ден 12-ти, в графство ”Уиклоу” (Ирландия).
Семейство Лимърик бяха събудени от аромата на чай от стари ирландски билки и бисквити с канела, мед и орехи.
Всички седнаха на масата, прилежно поставиха снежно белите кърпи с избродирания лик на Майкъл Джексън на нозете си и започнаха бавно и задълбочено да се хранят - хранеха се по цял ден, всяка една свободна минута, всяко едно свободно движение беше концентрирано в това да се угояват.
След идея време старият Джордж-старши измърмори нещо под мустак. Устата му беше пълна с бисквити, затова се разбра само:”Къде е Джордж-младши?”
Джордж-младши беше най-малкото дете от петчленното разноклетъчно семейство Лимърик от Уиклоу. Б.
***
Явяваше се нещо като "печалния образ" в династията Лимърик и това се подразбираше по отношението към него от страна на семейството, селото, магазинера О'Монъри, Металика, някой части на Лондон и някой американски щати като Айдахо, Оклахома, Аризона, Мисисипи и университета в Съсекс!
В отговор на питането от Джордж-старши, г-жа Улстерлейн Уиклоу (кръстена на остров Улстер) се почеса по рамото, завъртя се надясно, плясна с ръце и отговори: ” При онова момче Гренауей, дето се увлича по астрономия! ”- последва смръщтване и отхапване на солидно парче селски пай с лук. Дълбоката неизопачена истина обаче беше, че Джордж-младши - освен,че мразеше името си и постоянно го заместваше с други имена, беше силно увлечен от прецизните хирургически разрези и съответно, от сестрата на Гренауей, Гуендолин, която ги практикуваше незаконно с превръзка на очите! А.
***
Както може би се досещате, по един банален патент, тук е мястото да споменем, че тя не му обръщаше никакво внимание, но... това не е така. Тя с голямо нетърпение очакваше момента, Джордж-младши да позвъни на телефона на брат ѝ, който се състоеше от две чашки свързани с коноп, и да го повика да врътнат една остеотомия. Техните игри не бяха обикновени.
Докато другите деца се гонеха из парка, играеха на дама и въртяха китайски пумпали, „троицата ДГГ” конструираше цикличен резонансен ускорител на заредени частици, в който магнитното поле е постоянно, а се мени честотата на ускоряващото електрично напрежение. Също така по цели нощи четяха висша литература отнасяща се за физиката и станахa специалисти по елементарните частици. През уикендите се отдаваха на изучаването на линейният ускорител, циклотронът, фазотронът и прочее. Б.
***
Тук е моментът да прегледаме и „досието” на Гуендолин, любезно предоставено Ни от Скотланд Ярд в тясно съдействие с българската ДС и няколко полу легални организации с достъп до архиви на миграционни служби от Сибир до Шри Ланка.
Тя бе момиче, високо ололо 170/270см ; косата и бе кестеняво-руса-зелено-цикламена, а очите огнено прозрачни, като син портокал .. слаба и симпатично ококорена, погледа и шареше като на малко коте, а на любознателността и се възхищаваха нобелови лауреати от цял свят, които още не знаеха за съществуването ѝ..
Но и липсваше нещо съществено! Нещо с което Бог я дари наскоро, а именно Джордж (наричащ себе си Пантомимас), идеалният асистент в научни и творчески начинания?
Споменахме го преди малко и се очаква той да вземе най-голям хонорар за тая история, че се явява основно действащо лице!
Та, Гуендолин .. Гуендолин и брат и Гренауей бяха израснали без майка, което бе довело до последствието баща ѝ и брат и да я наричат мамо .. или нещо подобно! Таткото на Гуендолин беше прекрасен човек! Много опитен и оптимално беден часовникар получил неочаквано наследство от неродения си чичо Ангъс, който се свързал с него трансцедентално от някаква гара в Ница преди има/няма 2 години с жетон за телефон и съответно чрез самия телефон. Всъщност, наследтвото бил самият жетон и още няколко от същия тип. Оказали се изляти от рядка сплав от космически прах и прахта за пране на Британския Кралския Двор. Докато чичо Ангъс говорел по телефона, от нищото се появил стар автобус каран от 4 годишен пожарникар (в мечтите си) и го убил на място. Нещо, което било предисвестено на Ангъс от Daft Punk.
Единствения човек с който било известно, че клетникът е имал някакъв контакт през живота, бил бащата на Гуендолин и Гренауей, който викал в слушалката, цитирайки телефона: "Ало, ало, ало!? Искам с маслини, без лук .."
Наследил кръглите жетони, няколко книги, мръсна торба и инициализирани кърпички на най-реномирани европейки хотели.
Цялата тази история силно съмнявала тримата приятели и дори и не подозирали какво е да караш стар руски мотор по недостроената от японска предприемаческа фирма със виетнамски работници - магистрала! Ще се върнем на историята след малко .. А.
***
Беше 13-ти Март. 1670 (пр. Хр.), 7:00 сутринта. Малкият розов язовец на име Джерамая, бутна капака за домашни животни на вратата, влезна вътре запали свещ пред снимка на Лени Кравиц, помоли се, отпуши канала на мивката и си тръгна. Истината е, че ако не беше този язовец, сега Джордж-младши щеше да има най-малко 3 крака и рядката дарба да заварява метални елементи само с кихане.
Въпросният смел язовец спаси Джордж от натравяне със сурови лешници, смесени с сурикатско мляко и вносна чубрица (размина се само с розова козина), но да се върнем на историята, но да преразкажем сутринта. Б.
***
Джордж се събуди от аромата на изгоряла хартия (плаката на Мадона се бе самоподпалил), бръкна с два пръста в бурканчето с Дижонска горчица и каза:”Днес ще го карам на фотосинтеза и гама лъчи!”, облече стара самурайска броня и се запъти към Гренауей и Гуендолин, пропускайки закуската за която бе призован от баща си, фъфлейки, вероятно заради уста пълна с бисквити! АБ
***
Стария и познат път никога нямаше да спре да го изненадва и въвлича в нелепи приключения, а това беше важно за по-затворените и бедни момчета с богато въображение в литературните среди ..
Мисълта за Гуендолин изпълваше дробовете му с кислород, след кратко разсъждение се оказа, че пръст в това има и носът му, до толкова до колкото носовете имаха пръсти. Той махна кислородната маска и се замисли, дали това има общо със състоянието му към момента!? Така взе да става много сложно и съжденията спряха! Щеше да е глупаво да си признае!
Ходеше чевръсто и минаваше през храсталаци, които разтикваше с меча си Ескалибур HCZ776B с LED дисплей и радио, бърз достъп до социални мрежи и електронен подпис.
Съзнанието му бълваше анализи за възможностите за развитие на екипа им и средата като пречка . А и някой други фактори! Гуендолин имаше силно развито интелектуално присъствие и не отчиташе елементарни величини като успеха под формата на признание. Гренауей също, но страдаше от параноя, фобии и страхови неврози, които пречеха и на интелектуалното. Трудно се свикваше със среднощното му представление в което на сън викаше " Бушоните, бушоните, бушоните, кой развъртя бушоните? " и " Нашата Система - 442 ". А.
***
Джордж стигна до олющената входна врата на Гренауей и Гуендолин, потропа точно 4.7 пъти с масивния си пръстен от ковано желязо с тамплиерски кръст на него и зачака.
Гуендолин искаше да изненада Джордж и спусна косите си с едничката цел Джордж да се покатери по тях. След като видя косите на младото момиче малкия Джордж просто кимна одобрително и постави брошура на шампоан, на който няма да споменаваме името, под вратата. След като никой не му отвори, той влезна по-най обичайния и логичен начин.
Купи 2 яйца от близкото магазинче, търгува ги с непознат японец за просо и ечемик, напръска ги със сок от зелена тимотейка и ги постави близо до една дупка. От дупката излезна животно познато още като къртица, захапа паничката със зловонната смес и се зарови обратно в земята. С помоща на сложни трандергбургски заклинания, Джон управляваше къртицата до дома на Гренауей и Гуендолин. После по най-прецизния начин се пъхна в прясната къртичина и излезна точно през 4-тата плочка на 3-ти ред от ляво надясно в мазето. С помощта на стари пиратски карти, стигна до стаята на двете деца. Б.
***
Близнаците - впрочем Г&Г бяха близнаци от щъркели на различни фирми за доставка на оборотни бебета със вселенски сертификат за качество, съответно немска и шведска - си бяха в стаята, която баща им бе окачил със цял куп часовници от всякакви епохи, типове, религиозна принадлежност и дори няколко от необозримото бъдеще! Тиктакаха така пронизително, че Пантомимас (Джордж) бе свикнал преди всяко влизане в стаята да си удря главата в камбана сложена на пиадестал пред помещението, след което да истиска гейпфрут на темето си и да си слага хавайско чадърче във ... но нека да не ставаме досадни!
- Закъсня! - скастри го Гуендолин. - Но се радвам, че дойде.. - и последва топла усмивка подкрепена от пърхане с мигли.
- Едва 8:20 е!? За какво съм закъснял? - очуди се Пантомимас и се изплю в канче.
- Провеждаме операцията ..
В този момент нахлу бащата на близнаците и се разфуча с някаква жълта покривка с дупка в средата (приличаше на някакъв операционен ивентар), която разпъна на една малка масичка, ниско до пода; не стана ясно каква роля играе покривката, защото, дефакто, дупката беше с размерите, почти на масичката. Сетне профуча покрай Джордж, като го потупа по рамото, излезе от помещението, върна се и стовари една огромна пица на импровизираната трапеза. Г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу потри доволно ръце и рече:
- Пантомимас, момчето ми! Днес е един личен празник на семейството Ни, към което вече Те числим .. - г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу се спогледа с децата си и продължи - На този ден скъпата ми съпруга трябваше да навърши 484 години! Светла дата! Нямаше как да не го отбележим с чудесна японска кухня ..
- Татко, пицата .. ! - поде Гуендолин със жален поглед. - .. хубава е! А.
***
Като чу тези думи, Мърлю (едно от имената на Джордж) потръпна. Единствената му реакция беше, да размени местата на двата си чорапа. Отвори уста с цел, нещо подобно на въпрос да изпълзи от устната кухина, но след 20 секунди, всички бяха зашеметени.
- Какво калкулатор ходи гол и бос, кафеникаво мисъл чанта чанта трябва?
Бащата на близнаците си записа казаното.
До късния следобед „операцията” беше проведена без спънки и при много топла атмосфера. Около 17:00 всички си изпиха хапчетата и след молба на госта беше извадена торбата на Ангъс. Настъпи оживление след краткото тършуване в дълбочините ѝ. г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу искаше да разбере смисълът на завещанието и главите в неговата къща бяха достатъчно да го изяснят.
Една писмена речетативност -
сезон есен/зима **** година,
шах играят трима ..
на Бориски (!Б.) и Борназ в невръстните творчески години ... (,А.)
Сутринта на 1934г.,Февруари месец, ден 12-ти, в графство ”Уиклоу” (Ирландия).
Семейство Лимърик бяха събудени от аромата на чай от стари ирландски билки и бисквити с канела, мед и орехи.
Всички седнаха на масата, прилежно поставиха снежно белите кърпи с избродирания лик на Майкъл Джексън на нозете си и започнаха бавно и задълбочено да се хранят - хранеха се по цял ден, всяка една свободна минута, всяко едно свободно движение беше концентрирано в това да се угояват.
След идея време старият Джордж-старши измърмори нещо под мустак. Устата му беше пълна с бисквити, затова се разбра само:”Къде е Джордж-младши?”
Джордж-младши беше най-малкото дете от петчленното разноклетъчно семейство Лимърик от Уиклоу. Б.
***
Явяваше се нещо като "печалния образ" в династията Лимърик и това се подразбираше по отношението към него от страна на семейството, селото, магазинера О'Монъри, Металика, някой части на Лондон и някой американски щати като Айдахо, Оклахома, Аризона, Мисисипи и университета в Съсекс!
В отговор на питането от Джордж-старши, г-жа Улстерлейн Уиклоу (кръстена на остров Улстер) се почеса по рамото, завъртя се надясно, плясна с ръце и отговори: ” При онова момче Гренауей, дето се увлича по астрономия! ”- последва смръщтване и отхапване на солидно парче селски пай с лук. Дълбоката неизопачена истина обаче беше, че Джордж-младши - освен,че мразеше името си и постоянно го заместваше с други имена, беше силно увлечен от прецизните хирургически разрези и съответно, от сестрата на Гренауей, Гуендолин, която ги практикуваше незаконно с превръзка на очите! А.
***
Както може би се досещате, по един банален патент, тук е мястото да споменем, че тя не му обръщаше никакво внимание, но... това не е така. Тя с голямо нетърпение очакваше момента, Джордж-младши да позвъни на телефона на брат ѝ, който се състоеше от две чашки свързани с коноп, и да го повика да врътнат една остеотомия. Техните игри не бяха обикновени.
Докато другите деца се гонеха из парка, играеха на дама и въртяха китайски пумпали, „троицата ДГГ” конструираше цикличен резонансен ускорител на заредени частици, в който магнитното поле е постоянно, а се мени честотата на ускоряващото електрично напрежение. Също така по цели нощи четяха висша литература отнасяща се за физиката и станахa специалисти по елементарните частици. През уикендите се отдаваха на изучаването на линейният ускорител, циклотронът, фазотронът и прочее. Б.
***
Тук е моментът да прегледаме и „досието” на Гуендолин, любезно предоставено Ни от Скотланд Ярд в тясно съдействие с българската ДС и няколко полу легални организации с достъп до архиви на миграционни служби от Сибир до Шри Ланка.
Тя бе момиче, високо ололо 170/270см ; косата и бе кестеняво-руса-зелено-цикламена, а очите огнено прозрачни, като син портокал .. слаба и симпатично ококорена, погледа и шареше като на малко коте, а на любознателността и се възхищаваха нобелови лауреати от цял свят, които още не знаеха за съществуването ѝ..
Но и липсваше нещо съществено! Нещо с което Бог я дари наскоро, а именно Джордж (наричащ себе си Пантомимас), идеалният асистент в научни и творчески начинания?
Споменахме го преди малко и се очаква той да вземе най-голям хонорар за тая история, че се явява основно действащо лице!
Та, Гуендолин .. Гуендолин и брат и Гренауей бяха израснали без майка, което бе довело до последствието баща ѝ и брат и да я наричат мамо .. или нещо подобно! Таткото на Гуендолин беше прекрасен човек! Много опитен и оптимално беден часовникар получил неочаквано наследство от неродения си чичо Ангъс, който се свързал с него трансцедентално от някаква гара в Ница преди има/няма 2 години с жетон за телефон и съответно чрез самия телефон. Всъщност, наследтвото бил самият жетон и още няколко от същия тип. Оказали се изляти от рядка сплав от космически прах и прахта за пране на Британския Кралския Двор. Докато чичо Ангъс говорел по телефона, от нищото се появил стар автобус каран от 4 годишен пожарникар (в мечтите си) и го убил на място. Нещо, което било предисвестено на Ангъс от Daft Punk.
Единствения човек с който било известно, че клетникът е имал някакъв контакт през живота, бил бащата на Гуендолин и Гренауей, който викал в слушалката, цитирайки телефона: "Ало, ало, ало!? Искам с маслини, без лук .."
Наследил кръглите жетони, няколко книги, мръсна торба и инициализирани кърпички на най-реномирани европейки хотели.
Цялата тази история силно съмнявала тримата приятели и дори и не подозирали какво е да караш стар руски мотор по недостроената от японска предприемаческа фирма със виетнамски работници - магистрала! Ще се върнем на историята след малко .. А.
***
Беше 13-ти Март. 1670 (пр. Хр.), 7:00 сутринта. Малкият розов язовец на име Джерамая, бутна капака за домашни животни на вратата, влезна вътре запали свещ пред снимка на Лени Кравиц, помоли се, отпуши канала на мивката и си тръгна. Истината е, че ако не беше този язовец, сега Джордж-младши щеше да има най-малко 3 крака и рядката дарба да заварява метални елементи само с кихане.
Въпросният смел язовец спаси Джордж от натравяне със сурови лешници, смесени с сурикатско мляко и вносна чубрица (размина се само с розова козина), но да се върнем на историята, но да преразкажем сутринта. Б.
***
Джордж се събуди от аромата на изгоряла хартия (плаката на Мадона се бе самоподпалил), бръкна с два пръста в бурканчето с Дижонска горчица и каза:”Днес ще го карам на фотосинтеза и гама лъчи!”, облече стара самурайска броня и се запъти към Гренауей и Гуендолин, пропускайки закуската за която бе призован от баща си, фъфлейки, вероятно заради уста пълна с бисквити! АБ
***
Стария и познат път никога нямаше да спре да го изненадва и въвлича в нелепи приключения, а това беше важно за по-затворените и бедни момчета с богато въображение в литературните среди ..
Мисълта за Гуендолин изпълваше дробовете му с кислород, след кратко разсъждение се оказа, че пръст в това има и носът му, до толкова до колкото носовете имаха пръсти. Той махна кислородната маска и се замисли, дали това има общо със състоянието му към момента!? Така взе да става много сложно и съжденията спряха! Щеше да е глупаво да си признае!
Ходеше чевръсто и минаваше през храсталаци, които разтикваше с меча си Ескалибур HCZ776B с LED дисплей и радио, бърз достъп до социални мрежи и електронен подпис.
Съзнанието му бълваше анализи за възможностите за развитие на екипа им и средата като пречка . А и някой други фактори! Гуендолин имаше силно развито интелектуално присъствие и не отчиташе елементарни величини като успеха под формата на признание. Гренауей също, но страдаше от параноя, фобии и страхови неврози, които пречеха и на интелектуалното. Трудно се свикваше със среднощното му представление в което на сън викаше " Бушоните, бушоните, бушоните, кой развъртя бушоните? " и " Нашата Система - 442 ". А.
***
Джордж стигна до олющената входна врата на Гренауей и Гуендолин, потропа точно 4.7 пъти с масивния си пръстен от ковано желязо с тамплиерски кръст на него и зачака.
Гуендолин искаше да изненада Джордж и спусна косите си с едничката цел Джордж да се покатери по тях. След като видя косите на младото момиче малкия Джордж просто кимна одобрително и постави брошура на шампоан, на който няма да споменаваме името, под вратата. След като никой не му отвори, той влезна по-най обичайния и логичен начин.
Купи 2 яйца от близкото магазинче, търгува ги с непознат японец за просо и ечемик, напръска ги със сок от зелена тимотейка и ги постави близо до една дупка. От дупката излезна животно познато още като къртица, захапа паничката със зловонната смес и се зарови обратно в земята. С помоща на сложни трандергбургски заклинания, Джон управляваше къртицата до дома на Гренауей и Гуендолин. После по най-прецизния начин се пъхна в прясната къртичина и излезна точно през 4-тата плочка на 3-ти ред от ляво надясно в мазето. С помощта на стари пиратски карти, стигна до стаята на двете деца. Б.
***
Близнаците - впрочем Г&Г бяха близнаци от щъркели на различни фирми за доставка на оборотни бебета със вселенски сертификат за качество, съответно немска и шведска - си бяха в стаята, която баща им бе окачил със цял куп часовници от всякакви епохи, типове, религиозна принадлежност и дори няколко от необозримото бъдеще! Тиктакаха така пронизително, че Пантомимас (Джордж) бе свикнал преди всяко влизане в стаята да си удря главата в камбана сложена на пиадестал пред помещението, след което да истиска гейпфрут на темето си и да си слага хавайско чадърче във ... но нека да не ставаме досадни!
- Закъсня! - скастри го Гуендолин. - Но се радвам, че дойде.. - и последва топла усмивка подкрепена от пърхане с мигли.
- Едва 8:20 е!? За какво съм закъснял? - очуди се Пантомимас и се изплю в канче.
- Провеждаме операцията ..
В този момент нахлу бащата на близнаците и се разфуча с някаква жълта покривка с дупка в средата (приличаше на някакъв операционен ивентар), която разпъна на една малка масичка, ниско до пода; не стана ясно каква роля играе покривката, защото, дефакто, дупката беше с размерите, почти на масичката. Сетне профуча покрай Джордж, като го потупа по рамото, излезе от помещението, върна се и стовари една огромна пица на импровизираната трапеза. Г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу потри доволно ръце и рече:
- Пантомимас, момчето ми! Днес е един личен празник на семейството Ни, към което вече Те числим .. - г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу се спогледа с децата си и продължи - На този ден скъпата ми съпруга трябваше да навърши 484 години! Светла дата! Нямаше как да не го отбележим с чудесна японска кухня ..
- Татко, пицата .. ! - поде Гуендолин със жален поглед. - .. хубава е! А.
***
Като чу тези думи, Мърлю (едно от имената на Джордж) потръпна. Единствената му реакция беше, да размени местата на двата си чорапа. Отвори уста с цел, нещо подобно на въпрос да изпълзи от устната кухина, но след 20 секунди, всички бяха зашеметени.
- Какво калкулатор ходи гол и бос, кафеникаво мисъл чанта чанта трябва?
Бащата на близнаците си записа казаното.
До късния следобед „операцията” беше проведена без спънки и при много топла атмосфера. Около 17:00 всички си изпиха хапчетата и след молба на госта беше извадена торбата на Ангъс. Настъпи оживление след краткото тършуване в дълбочините ѝ. г-н О'Колн'Окъм’ОууНоуу искаше да разбере смисълът на завещанието и главите в неговата къща бяха достатъчно да го изяснят.
Една писмена речетативност -
сезон есен/зима **** година,
шах играят трима ..
на Бориски (!Б.) и Борназ в невръстните творчески години ... (,А.)
сряда, 15 декември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
